Лудвиг Казимир фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
Лудвиг Казимир фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург Ludwig Casimir zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg | |
граф на Зайн-Витгенщайн-Берлебург | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Георг II (Сайн-Витгенщайн) |
Майка | Елизабет фон Насау-Вайлбург |
Братя/сестри | Ернст фон Сайн-Витгенщайн-Хомбург Георг III фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург Бернхард фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург |
Деца | Георг Вилхелм фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург |
Лудвиг Казимир фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург в Общомедия |
Лудвиг Казимир фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (на немски: Ludwig Casimir von Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 30 април 1598; † 6 юни 1643) е граф на Зайн-Витгенщайн-Берлебург.[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е големият син на граф Георг II фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (1565 – 1631) и първата му съпруга графиня Елизабет фон Насау-Вайлбург (1572 – 1607), дъщеря на граф Албрехт фон Насау-Вайлбург и Анна фон Насау-Диленбург.
Брат е на Ернст (1599 – 1649), граф на Зайн-Витгенщайн-Хомбург, и Георг III (1605 – 1680), граф на Сайн-Витгенщайн-Берлебург. Полубрат е на Бернхард (1622 – 1675), граф на Зайн-Витгенщайн-Ноймаген.
Лудвиг Казимир е убит на 6 юни 1643 г. на 45 години и е погребан в Берлебург.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Лудвиг Казимир се жени на 26 август 1627 г. в замъка Швалбах за графиня Елизабет Юлиана фон Насау-Саарбрюкен-Вайлбург (* 27 март 1598; † 18 април 1682), дъщеря на граф Вилхелм фон Насау-Вайлбург (1570 – 1597) и Ерика фон Изенбург (1569 – 1628).[2] Те имат децата:[3][4][5]
- син (* 13 април 1634 – умира млад)
- Георг Вилхелм (1636 – 1684), женен I. на 28 септември 1657 г. в Реес, Дюселдорф, за Амели Маргерит де Ла Плац (1635 – 1669), II. на 13 ноември 1669 г. за графиня София Елизабет фон Вид (1651 – 1673), III. на 24 юни 1674 г. в Офенбах за графиня Шарлота Амалия фон Изенбург-Бюдинген (1651 – 1725)
- Филип Лудвиг фон Сайн (1642 – 1664).
Вдовицата му Елизабет Юлиана се омъжва на 27 август 1647 г. за брат му Георг III фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (1605 – 1681).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
- Günther Wrede: Territorialgeschichte der Grafschaft Wittgenstein. Marburg 1927.
- Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 123.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 138.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ludwig Casimir, Graf von Sayn und Wittgenstein-Berleburg, geneall.net
- ↑ Ludwig Casimir Graf zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, thepeerage.com
- ↑ Sponheim 9, genealogy.euweb.cz
- ↑ Ludwig Kasimir, Graf zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Ludwig Casimir Graf v.Sayn und Wittgenstein-Berleburg, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Grafen von Sayn-Wittgenstein-Berleburg, geneall.net