Шарлота Амалия фон Изенбург-Бюдинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Изенбург
Дворец Берлебург
Ловният дворец Хомригхаузен, Берлебург

Шарлота Амалия фон Изенбург-Бюдинген (на немски: Charlotte Amalie von Isenburg und Büdingen; * 31 август 1651 в Офенбах на Майн; † 6 април 1725) е графиня от Изенбург-Бюдинген-Бирщайн-Офенбах и чрез женитба графиня на Сайн-Витгенщайн-Берлебург.

Тя е дъщеря на граф Йохан Лудвиг фон Изенбург-Бюдинген-Офенбах (1622 – 1685) и втората му съпруга принцеса Луиза фон Насау-Диленбург (1623 – 1685), дъщеря на княз Лудвиг Хайнрих фон Насау-Диленбург и графиня Катарина фон Сайн-Витгенщайн.[1] Баща ѝ Йохан Лудвиг се жени трети път 1666 г. за Мария Юлиана Билген († 1677), която получава титлата „фрайфрау фон Айзенберг“.

Шарлота Амалия фон Изенбург-Бюдинген умира на 6 април 1725 г. на 73 години.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота Амалия фон Изенбург-Бюдинген се омъжва на 24 юни 1674 г. в Офенбах за граф Георг Вилхелм фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 28 септември 1636 в Берлебург; † 25 май 1684 в ловния дворец Хомригхаузен, Берлебург), големият син на граф Лудвиг Казимир фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1598 – 1643) и графиня Елизабет Юлиана фон Насау-Саарбрюкен-Вайлбург (1598 – 1682). Тя е третата му съпруга.[2] Те имат четири дъщери:[3][4]

  • София Юлиана (* 8 март 1675; † 4 декември 1677)
  • Фердинанда (* 24 юни 1678; † 19 март 1757)
  • Конкордия Луиза (*/† 10 март 1680, Берлебург)
  • Фридерика Вилхелмина Шарлота (* 23 юни 1682, Берлебург; † 26 юни 1731, Магдебург), омъжена
  1. на 22 юли 1708 г. в Тиергартен за чичо си граф Йохан Филип фон Изенбург-Бюдинген-Офенбах (1655 – 1718), син на граф Йохан Лудвиг фон Изенбург-Бюдинген-Офенбах (1622 – 1685) и втората му съпруга принцеса Луиза фон Насау-Диленбург (1623 – 1685)
  2. на 4 декември 1727 г. в Офенбах за бургграф и граф Фридрих Лудвиг фон Дона-Райхертсвалде (1697 – 1766), син на бургграф и граф Кристоф Фридрих фон Дона-Райхертсвалде (1652 – 1734) и Елизабет Кристиана фон Цвайбрюкен († 1707)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dagmar Reimers: Isenburg (Ysenburg). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
  • Gustav Simon: Die Geschichte des reichsständischen Hauses Ysenburg und Büdingen, Erster Band, Die Geschichte des Ysenburg-Büdingen’schen Landes, Brönner, Frankfurt, 1865 (Google Books)
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
  • Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 62., Vol. XXVII, Tafel 138.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 123.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Isenburg 3, genealogy.euweb.cz
  2. Sponheim 9, genealogy.euweb.cz
  3. Charlotta Amalia v.Isenburg-Birstein, ww-person.com
  4. Charlotte Amalie zu Isenburg-Büdingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]