Луцилий
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луцилий.
| Луцилий | |
| римски поет | |
| Роден |
около 180 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 102 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Луцилии |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
Гай Луцилий (на латински: Gaius Lucilius; * 180 пр.н.е., Суеса Аврунка, Кампания; † 103 пр.н.е., Неапол) e римски поет, допринесъл за развитието на сатирата.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град Суеса Аврунка (Suessa Aurunca), намиращ се в страната на аврунките и е от фамилията Луцилии.
Служи като конник (eques) в Нумантинската война през 134 до 133 пр.н.е. при Сципион Емилиан.[1]
Въпреки богатството си не се занимава с политика и не започва cursus honorum. Владее гръцки и е почитател на гръцката литература и известно време вероятно е в Атина. Става приятел с Гай Лелий и Сципион Емилиан и член на Сципионския кръг.
Написва 30 сатири – книги, от които са останали само фрагменти от 1300 верси.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Велей Патеркул, 2,9,4.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Karin Haß: Lucilius und der Beginn der Persönlichkeitsdichtung in Rom, Stuttgart, Steiner Verlag 2007, ISBN 978-3-515-09021-6