Преглед на кода на Мадам Бовари

{{книга
| име              = „Мадам Бовари“
| име в оригинал   = „Madame Bovary“
| корица           = Madame Bovary 1857 (hi-res).jpg
| корица-текст     = 
| език             = [[френски език|френски]]
| автор            = [[Гюстав Флобер]]
| издадена-година  = 1857
| издадена-държава = [[Франция]]
| създаден-година  =
| създаден-държава =
| издателство      = 
| жанр             = [[роман]]
| жанрове          = 
| вид              = 
| произведения     = 
| страници         = 
| поредица         = 
| предходна        = 
| следваща         = 
| издателство БГ   = 
| преводач         = 
| ISBN             = 
| бележки          = 
| общомедия        =
}}
'''„Мадам Бовари“''' ({{lang|fr|Madame Bovary}}) е първият и най-прочут роман на [[Гюстав Флобер]]. Благодарение на новаторския реалистичен изказ на автора и необикновения начин на изпълнение романът е считан за едно от най-значимите произведения във френската литература.

Романът е публикуван за първи път в списание „Ревю дьо Пари“ през 1856 г. Редакцията налага съкращения и предлага на читателите само фрагменти от романа, но въпреки това през 1857 г. Флобер, заедно с директора и редакторите на списанието, е изправен пред френския съд заради „накърняване на обществения и религиозен морал и нарушаване на добрите нрави“. Флобер е оправдан и още същата година излиза пълната версия на романа.

== Сюжет ==
{{сюжет}}
[[Файл:Leandre - Madame Bovary p213.jpg|мини|ляво|Шарл Бовари съзерцава спящата си съпруга. Илюстрация на [[Шарл Леандър]] към издание на романа от 1931 г.]]

Действието се развива в Нормандия, Северна Франция. Амбициозната майка на Шарл Бовари го изпраща да учи [[медицина]] и против волята му го бракосъчетава с по-възрастна от него жена. Шарл е човек без амбиции, но с добро сърце и няма смелостта да се противопостави на майка си. Нелеп инцидент го изпраща да прегледа пациент в малко селце в близост до Руан и там за първи път среща Ема. Младата девойка, отраснала в манастир, е отчаяна романтичка, която искрено вярва, че щастливата любов, описана в романите, които чете, определено съществува. Ема се омъжва за Шарл, който я обожава и боготвори. Тя се надява, че чрез този брак ще започне да води по-социален и по-вълнуващ живот, но много скоро я връхлита огромното разочарование от обикновеното провинциално ежедневие. Ема започва да разбира, че речта на Шарл е „плоска като уличен тротоар“, че той не обича [[театър]]а и [[поезия]]та, не умее да плува, нито да стреля с револвер, не учи нищо, не знае нищо, не желае нищо. С времето тя започва все повече да се отдалечава от съпруга си и си задава въпроса: „Защо, Боже мой, се омъжих?“. Тя не може да се задоволи с живот, „студен като таванско помещение със северен прозорец, и с досадата“. Влошаващото се здраве на госпожа Бовари и непрестанните ѝ депресии карат Шарл, загрижен за нейното здраве, да вземе решението да се преместят в по-голям град. Той смята, че смяната на климата ще се отрази добре на съпругата му. Двамата се преместват в Йонвил, където бързо се сприятеляват с аптекаря Оме и неговото семейство. В къщата на семейство Оме живее и Леон – помощникът на местния нотариус, който също като Ема се интересува от музика и литература. Ема се влюбва в младия мъж, но скоро той заминава за Париж и тя отново остава сама.

Ема става все по-отчаяна и недоволна от съществуването си. Дори раждането на малката Берта не запълва празнините в живота ѝ. Тя продължава да изпада в депресии и често променя настроенията си. За да запълни празнината след заминаването на Леон, тя започва да търси утеха в пазаруването. Хитрият търговец Льорьо се възползва от това и тя започва да задлъжнява все повече и повече.

[[Файл:BovaryEmmaLeon.jpg|мини|Ема Бовари и Леон. Илюстрация на [[Алфред дьо Ришмон]] към издание на романа от 1905 г.]]
По-късно Ема среща Родолф Буланже – заможен земевладелец и ерген. Той идва на посещение при Шарл заедно с ратая си, който иска да му пуснат кръв. Родолф, който е опитен женкар, веднага забелязва красотата на госпожа Бовари. Не след дълго той успява да я съблазни и те започват тайна връзка, която за Ема се превръща в безумна любов и опиянение. Тя продължава да купува скъпи и луксозни дрехи и мебели, както и подаръци за любовника си, с което още повече задлъжнява. Мисълта да погуби съпруга си не я плаши. Тя планира бягство заедно с Родолф, но малко преди да заминат той ѝ изпраща писмо, в което се сбогува с нея. Съкрушена от новината, тя отново се разболява. За да разведри съпругата си, Шарл решава да отидат на театър в Руан, където те случайно срещат Леон. След тази среща Ема започва афера с Леон. Лъжейки Шарл, че ходи на уроци по пиано, тя прекарва незабравими мигове с него.

Междувременно кредитите от лукавия търговец Льорьо се увеличават, и когато той си иска дължимото, Ема изпада в безизходица. Тя търси помощ при Леон, който обаче се страхува и не може да ѝ помогне. След това, изпълнена с надежда, че той ще я спаси, тя отива при първия си любовник, Родолф, който също не иска или не може да ѝ помогне. Това я довежда до огромно разочарование и отчаяние. Тя решава да сложи край на живота си, като взима арсеник от аптеката на Оме. След жестоки болки и мъчения Ема умира.

Шарл не успява да превъзмогне смъртта на любимата си. Съкрушен от прелюбодейството, Шарл намира писмата на Ема с Родолф и Леон, но въпреки срама и болката, намира сили да прости на невярната си съпруга. Неговият живот без Ема е поредица от падения и безкрайна самота. Скоро след това Шарл умира, напълно съкрушен и безпомощен. Малката Берта отива при баба си, която не след дълго също умира и затова е изпратена при своя леля, която обаче е бедна и изпраща момичето да работи във фабрика за памучна прежда.

{{сюжет-край}}

== Герои ==
* '''Ема Бовари''' – дъщеря на Теодор Руо, втората съпруга на Шарл Бовари
* '''Шарл Бовари''' – съпруг на Ема Бовари, лекар
* '''Берта Бовари''' – дъщеря на Ема и Шарл Бовари
* '''Шарл-Дьони-Бартоломе Бовари''' – баща на Шарл Бовари
* '''Госпожа Бовари''' – майка на Шарл Бовари, съпруга на Шарл-Дьони-Бартоломе Бовари
* '''Госпожа Елоиза Дюбюк''' – първата съпруга на Шарл Бовари
* '''Господин Оме''' – аптекарят
* '''Лестибудоа''' – пазач и гробар
* '''Госпожа Льофрансоа''' – стопанка на „Златен лъв“
* '''Господин Бине''' – бирник
* '''Леон Дюпюи''' – помощник на нотариуса, втори любовник на Ема Бовари
* '''Абат Бурнизиен''' – свещеник
* '''Господин Льорьо''' – търговец на платове
* '''Господин Гийомен''' – нотариус
* '''Родолф Буланже''' – земевладелец, първи любовник на Ема Бовари
* '''Господин Тюваш''' – кмет
* '''Стрина Роле''' – дойка

== Форма ==
В романа „Мадам Бовари“ Флобер се дистанцира от повествованието в първо лице, което преобладава в епохата на [[Романтизма]]. Разказвачът се въздържа от коментари, оценки и заключения и поднася историята на семейство Бовари по максимално обективен начин. [[Реализъм|Реализмът]] на Флобер заживява от любовта му към детайлите. Описанията в романа са така добре съставени, подробни и свързани помежду си, че читателят сам успява да си направи изводи за героите и случките в произведението.

Това се разбира още в началото, когато Флобер така описва шапката на ученика Шарл Бовари, че читателят има усещането, че добре познава човека, който я носи. Интересен факт е, че Флобер категорично отказва романът му да бъде причислен към епохата на Реализма.

== Автобиографични елементи ==
* '''Хирургията''' – бащата на Флобер е бил известен и уважаван хирург. Шарл Бовари също е лекар, но недотам прочут.
* '''Детството''' – Гюстав Флобер е нежелано дете в семейството и никога не получава достатъчно обич. Берта Бовари също е разочарование за Ема Бовари, която се надява да роди момче. Момиченцето прекарва повече време при дойката и прислугата и никога не получава достатъчно искрена обич от майка си.
* '''Правото''' – Флобер е следвал право, също като втория любовник на Ема Бовари – Леон.
* '''Психически заболявания''' – поради заболяване от епилепсия Гюстав Флобер прекъсва следването си. Главната героиня в романа – Ема Бовари – също страда от нервни разстройства и депресии.
* '''Град Руан''' – родният град на Флобер и място на действието в романа ''Мадам Бовари''

Редом с автобиографичните елементи, романът съдържа и редица препратки към действителни места, лица и събития. Например в името Бовари се крие името на град Ри, близо до Руан, където живеела жена на лекар на име Делфин Делмар. Нейната трагична съдба вдъхновява Флобер да създаде романа „Мадам Бовари“.

== Превод на български език ==
Мадам Бовари (превел от френски [[Константин Константинов]]), 420 стр., София: Народна култура, 1984-1985.

== Екранизации ==
{|class="wikitable"
! width="4%" |<small>Година</small>
! width="22%" |<small>Филм</small>
! width="22%" |<small>Държава</small>
! width="17%"|<small>режисьор</small>
|- valign="top"
|[[година 1934|1934]]
| Мадам Бовари
|{{Франция}}
|[[Жан Реноар]]
|- valign="top"
|[[година 1937|1937]]
|Мадам Бовари (1937)
|{{Германия}}
|[[Герхард Лампрехт]]
|- valign="top"
|[[година 1947|1947]]
|Мадам Бовари
|{{Аржентина}}
|Карлос Шлипер
|- valign="top"
|[[година 1949|1949]]
| Любовниците на мадам Бовари
|{{Флагче|САЩ}} [[САЩ]]
|[[Винсънт Минели]]
|- valign="top"
|[[година 1968|1968]]
|Мадам Бовари
|{{Германия}}
|[[Ханс Дитер Шварце]]
|- valign="top"
|[[година 1969|1969]]
|Голата Бовари
|{{Германия}}<br />{{Италия}}
|[[Ханс Шот Шьобингер]]
|- valign="top"
|[[година 1974|1974]]
|Мадам Бовари
|{{Франция}}
|[[Пиер Кардинал]]
|- valign="top"
|[[година 1975|1975]]
|Мадам Бовари
|{{Великобритания}}
|[[Родни Бенет]]
|- valign="top"
|[[година 1991|1991]]
|Мадам Бовари (1991)
|{{Франция}}
|[[Клод Шаброл]]
|- valign="top"
|[[година 1991|1991]]
|[[Мадам Бовари от Сливен]]
|{{България}}
|[[Емил Цанев (режисьор)|Емил Цанев]]
|- valign="top"
|[[година 1992|1992]]
|Майа Мемсааб
|{{Индия}}<br />{{Франция}}
|Китан Мета
|- valign="top"
|[[година 2000|2000]]
|Мадам Бовари
|{{Флагче|САЩ}} [[САЩ]]
|[[Тим Фиуел]]
|}

== Източници ==
* Мария Незнакомова, [https://www.24chasa.bg/Article/287150 „Пращат Флобер на съд за „Мадам Бовари“], в. „24 часа“, 21 ноември 2009
* Инна Ангелова, [https://archive.ph/20150523204741/http://cultura.spisanie.to/литература/6114-историята-на-мадам-бовари Историята на Мадам Бовари в „Списание.то“], 18 септември 2014

== Външни препратки ==
* {{Моята библиотека|14997|Мадам Бовари}}
* [http://www.gutenberg.org/cache/epub/14155/pg14155.html Оригиналният текст на романа на сайта на Project Gutenberg] {{икона|fr}}
* [http://www.bovary.fr/ Les manuscrits de Madame Bovary] {{икона|fr}} – сайтът съдържа оригинални ръкописи на Флобер, сред които 4500 страници цензуриран текст
* [http://books.guardian.co.uk/departments/classics/story/0,6000,763030,00.html „Scenes from a provincial life“ (Коментар върху ''Мадам Бовари'')] от [[Антония Сюзън Байът]], guardian.co.uk, 27 юли 2002 {{икона|en}}
* [http://www.salon.com/1997/09/15/bovary/ „Fiction victim“ (коментар върху ''Мадам Бовари'')] от [[Ерика Джонг]], salon.com, 15 септември 1997 {{икона|en}}

{{Превод от|de|Madame_Bovary|142060054}}
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Книги от 1857 година]]
[[Категория:Романи на Гюстав Флобер]]
[[Категория:Любовни романи]]