Направо към съдържанието

Малък пъстър кълвач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малък пъстър кълвач
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Кълвачоподобни (Piciformes)
семейство:Кълвачови (Picidae)
род:Dryobates
вид:Малък пъстър кълвач (D. minor)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Малък пъстър кълвач в Общомедия
[ редактиране ]

Малкият пъстър кълвач[2] (Dendrocopos minor) е птица от семейство Кълвачови (Picidae). Среща се и в България.

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
Dendrocopos minor, fem

Дължина на тялото: 14 см. Размах на крилете: 26 см. Оперение: Има полов и възрастов диморфизъм. При мъжкия предната част на гърба е черна, а останалата – черно-бяла. Челото е белезникаво, темето и тилът са червени, а отдолу е белезникав, с черни щрихи по слабините и напречни пъстрини на подопашката. Женската няма червено на главата. Младите отдолу са охристи, с многобройни петна. Издаващи звуци: Силно „кикикики“, което наподобява крясъка на малкия сокол.

Обитава гори, паркове и градини.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Те са самотници, но през размножителния период са по двойки. Хранят се с насекоми и ларви на насекоми. Издават звук „ки-ки-ки“ или меко „тчик-тчик“. Продължителността на живота им е 5 години. Най-дълголетната птица е живяла 6,5 години.

Dendrocopos minor

Половата им зрялост е на едногодишна възраст. Периодът им е от април до юни. Имат едно люпило, от 4 – 6 яйца, които са бели на цвят. Мътенето трае до 11 дни. Малките напускат гнездото на 19 – 22 ден.

  1. Dryobates minor (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.