Направо към съдържанието

Мандейци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мандейците са последователи на Християнска секта от I век. Религиозното им учение наречено Мандейство или Мандаянизъм няма създател. Базира се на вярването, че първият мандеец е Адам, който получава религиозните постулати от Бог, най-важният от които е че само Бог може да дава и отнема живот. Те смятат, че божият пророк е Йоан Кръстител, а не Исус. Според „Свидетелство на Климент“, глава първа, стих 16: „Един от учениците на Йоан го посочи и каза: Той е Христос, а не Исус.“ Историческите сведения сочат, че през II век мандейците заминават на север и се установяват в отдалечена част на днешен Ирак. По всяка вероятност днес има около 100 000 членове на тази секта по света, като най-много са в Ирак и Иран.

Свещени книги на мендейството

[редактиране | редактиране на кода]

1. Гинза Раба – Състои се от две части. В първата са включени Книгата на Създаването; Учения за Великия живот; Вечната борба между добро и зло, светлина и мрак. Втората част разказва за душата, за наградите и наказанията;
2. Ниани – книга с молитви;
3. Книга за душите – разказва как духът слиза в тялото на Адам;
4. Килеста – Химни за брачния ритуал;

Забрани в Мандейската религия

[редактиране | редактиране на кода]

1. Богохулство;
2. Убийство;
3. Прелюбодеяние;
4. Кражба;
5. Изричане на лъжи;
6. Клеветничество;
7. Предателство;
8. Похот;
9. Магьосничество;
10. Обрязване;
11. Пиянство;
12. Лихварство;
13. Оплакване на покойник;
14. Яденето на умрели или бременни животни;
15. Развод;
16. Самоубийство и аборт;
17. Самонараняване;