Направо към съдържанието

Махатма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Махатма е дума на санскрит за Велика душа (на санскрит: महात्मा mahātmā: महा mahā [велика] + आत्मं or आत्मन ātman [душа]). Този термин често се използва за назоваване на бележити личности (някои от които считани за митични) като например Мохандас Карамчанд Ганди. Названието махатма за Ганди е било популяризирано от Рабиндранат Тагор.

С термина понякога се назовават и адепти и освободени души.

Значение в езотеричната теософия

[редактиране | редактиране на кода]

Думата е използвана от Елена Блаватска за обозначаване на тайнствени учители, които тя претендира да е срещнала в Тибет, които са ѝ предали и продължавали да ѝ предават знание по мистичен път. Историите на Блаватска според някои са изпълнени с фактологически противоречия и изследователите силно се съмняват в съществуването на тайнствените учители (наречени от Блаватска, Кришнамурти, Рьорих и Роу и А.П.Синет „махатми“)[1].[2]

Ганди използва определението махатма за Лев Толстой [3].

Вяса нарича Арджуна (светлият) махатма[4]

  1. Peter Washington. Madame Blavatsky's Baboon: A History of the Mystics, Mediums, and Misfits Who Brought Spiritualism to America // Schocken, 1996. Посетен на 8 април 2011. (на английски)
  2. Esoteric Buddhism Sinnett, A. P. (Alfred Percy), London: Trübner & Co.1883
  3. Jashan P. Vaswani. Short Sketches of Saints Known and Unknown. Sterling Publishers Pvt. Ltd, 2008, p. 98. ISBN 978-81-207-3999-4
  4. Шанкара Ачаря, Божествената Йога-Бхагавадгита-бхашя 18.74. ИК „Евразия“. София. 1996