Машинно отделение
.jpg)
Машинно отделение (МО) – корабно помещение или група помещения, където се намират главните (наричани още пропулсивни) машини осигуряващи хода, енергетични уредби (дизел-генератори за производство на електроенергия) и допълнително оборудване като котли, компресори, охлаждащи и смазващи системи необходими за работата на един кораб.[1]
Машинни отделения (помещения) има не само на плавателните съдове.
На един кораб (или друг голям плавателен съд) е възможно да има няколко машинни отделения. Те могат да бъдат разположени на различни места - на носа, на кърмата, на мидела или да има разположени отделно на левия и десния борд.
В съвременното корабостроене МО се разполага ниско долу и близо до кърмата с цел намаляване дължината на валовата линия до пропелера.
Централен пост за управление (ЦПУ)
[редактиране | редактиране на кода]
Помещение намиращо се най-често в машинното отделение на кораба откъдето се осъществява наблюдение и управление на главния двигател, агрегатите и спомагателните механизми.[2]
На корабите оборудвани с машинно отделение задължително имат поне две линии за комуникация с навигационния мостик. Едното средство трябва да е машинен телеграф, който осигурява визуална индикация на командите и отговорите както в МО, така и на мостика.[3]
Определение съгласно Конвенцията SOLAS
[редактиране | редактиране на кода]Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS 74) дава следното определение на термина машинно помещение:[3]
Машинни помещения са всички машинни помещения от категория А и всички други помещения, в които се намират задвижващи машини и механизми, котли, горивни системи, парни машини и двигатели с вътрешно горене, генератори и главни електрически механизми, станции за приемане на гориво, хладилни, стабилизационни, вентилационни и климатични уредби и подобни помещения, както и шахти към тези помещения.
Това определение е само за целите на Конвенцията, към него има и пояснение кои точно са помещения от клас А и т.н.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фролошки, инж. Божидар. Морски технически речник. Варна, ЕТ Божидар Фролошки, 2000. ISBN 954-901191-5-2. с. 256.
- ↑ Великова, Галина. Българско-английски морски речник. Варна, ИК Стено, 2006. ISBN 978-954-449-272-4. с. 405.
- ↑ а б Международна морска организация. Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974г., както е изменена с протокол от 1988 г. (SOLAS) // Международна морска организация, 2001.