Направо към съдържанието

Микропроцесори на „Интел“

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Микропроцесорите на Intel са микропроцесори, произведени от северноамериканската компания Intel със средствата на планарната технология.

Исторически преглед

[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на микропроцесорите (МП) на Intel е следното:

I8086 – 16 разряден МП, програмно достъпните вътрешни регистри са със специално предназначение. Реализирана е сегментация на паметта. Максималният размер на сегмент е 64 KВ. МАХ адресируема памет е 1 МВ. I8086 се реализира в реален режим.

I286 – въведен е защитен режим на работа, предоставящ средства за поддържане на многозадачни операционни системи. Те включват 4 привилегировани нива на изпълнение на задачите, права за достъп до сегментите, апаратно превключване на задачи, виртуална памет. Механизмите за защита на програми и данни и виртуализация на паметта се реализират на базата на съответните атрибути в сегментите, задавани чрез дескриптори, които се сърханяват в дескрипторни таблици. Достъпът до даден дескриптор става чрез сегментните регистри, чието съдържание се интерпретира като селектор в дескрипторните таблици.

I386 – включен е виртуален режим, който позволява да се увеличи производителността при изпълнение на програми написани за I8086 и I286. Вътрешните регистри – 32 разредни, с общо предназначение. Въведено е странициране (1 страница е 4K). Системата инструкции е разширена с 32 разредни операнди и адресни компоненти и с нови операции.

I486 –в кристала на МП са реализирани концепциите за паралелна обработка. Паралелно с петстепенния конвейер на инструкциите работят – устройство за управление на интерфейса, устройство за управление на паметта (MMU), устройство за плаваща запетая (FPU). Има включена в кристала 8K кеш памет (L1 кеш). Реализирано е пакетно предаване по външната шина.

Pentium е първият частично суперскаларен процесор, изпълняващ по 2 инструкции на такт върху 2 паралелни конвейера (U и V). Възможност за динамично предсказване на преходите и разделена кеш памет за инструкции и за данни. Средства за работа в мултипроцесорна конфигурация – протокол за поддържане консистентността на вътрешните кеш памети (MESI) и интелигентен програмируем контролер на прекъсванията (APIC).

Pentium Pro – повишена е степента на суперскаларност, като МАХ изпълняват 3 инструкции на такт. Реализирано е RISC ядро. Нормалните CISC инструкции се декодират от триоперандни RISC микроинструкции (mops) с регистрова адресация. Едновременно могат да се стартират до 5 mops върху 5 паралелно работещи изпълнителни устройства – 2 за целочислени операнди, 2 за плаваща запетая и устройства за запис и четене от паметта. 256K кеш памет от второ ниво (L2 кеш). Предаванията по външната шина са организирани с разделно управление на адресна и шина за данни.

Pentium II и Pentium III – същата микроархитектура като в Pentium Pro, разширена с възможност за реализация на нови инструкции за мултимедийни приложения (MMX технология). Въведени са режими с намалена консумация на енергия. Pentium II позволява работа в двупроцесорна конфигурация, а Pentium III – в четрипроцесорна.

Core i5 с ядро Lynnfield (45 нм): 4 ядра (4 потока[1]), L2 кеш 256 КБ/ядро, L3 кеш 8 MБ; дву-канален DDR3 (1333 MHz); сокет LGA 1156.

Core i5 с ядро Clarkdale (32 нм): 2 ядра (4 потока), L2 кеш 256 КБ/ядро, L3 кеш 4 MБ; двуканален DDR3 (1333 MHz); сокет LGA 1156.

Модел
Core i5
Ядро Тактова честота
(и с Turbo Boost), GHz
Цена[2] Отделяна
мощност, W
Честота на видеоядрото,
MHz
Дата на пускане
750 Lynnfield 2,66 (3,2) 196 щ.д. 95 отсъства септември 2009
670 Clarkdale 3,46 (3,73) 284 щ.д. 73 733 януари 2010
661 3,33 (3,6) 196 щ.д. 87 900 януари 2010
660 3,33 (3,6) 196 щ.д. 73 733 януари 2010
650 3,2 (3,46) 176 щ.д. 73 733 януари 2010
  1. Intel's Core i7 870 & i5 750, Lynnfield: Harder, Better, Faster Stronger // AnandTech, 8 септември 2009. Посетен на 6 януари 2010. (на английски)
  2. В началото на пускане на процесора в партиди от по 1000 бр.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Intel Core i5 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​