Направо към съдържанието

Момчето, стоящо до крематориума

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Момчето, стоящо до крематориума
Момчето, стоящо до крематориума в Общомедия

„Момчето, стоящо до крематориума“ (алтернативно: „Стоящото момче от Нагасаки“) е историческа снимка, направена в Нагасаки, Япония, през септември 1945 г., малко след атомната бомбардировка на този град на 9 август 1945 г. Снимката е на момче на около десет години с мъртвото си братче, завързано за гърба му, чакащо реда си в крематориума.

Снимката е направена от Джо О'Донъл, тогава работещ за морската пехота на САЩ.[1]

„ Видях едно момче на около десет години да минава. Носеше бебе на гърба си. В онези дни в Япония често виждахме деца да играят с малките си братя или сестри на гърба си, но това момче беше очевидно различно. Виждах, че е дошъл на това място по сериозна причина. Не носеше обувки. Лицето му беше твърдо. Малката глава беше наклонена назад, сякаш бебето спеше дълбоко. Момчето стоя там пет-десет минути.

Мъжете с бели маски се приближиха до него и тихо започнаха да свалят въжето, което държеше бебето. Тогава видях, че бебето вече е мъртво. Мъжете държали тялото за ръцете и краката и го поставяли на огъня. Момчето стоеше изправено, без да помръдне, наблюдавайки пламъците. Той прехапваше долната си устна толкова силно, че тя блестеше с кръв. Пламъкът гореше ниско, както слънцето залязваше. Момчето се обърна и мълчаливо се отдалечи. Джо О'Донъл.[2]

“

О'Донъл прави лични копия на снимките си от Нагасаки и ги държи скрити в багажника до 1989 г., когато съставя пътуваща изложба и книга. „Япония 1945“ на О'Донъл, „Образи от багажника“ е публикувана в Япония през 1995 г. и се чете широко.[3]

Опит да се определи самоличността на момчето

[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. Йошитоши Фукахори, който е бил близо до бомбардировките и все още е преследван от травма от събитията, започва доживотно усилие за събиране на снимки на непосредствените последици.[4] [5] Когато вижда снимката на момчето, Фукахори започва опит да определи самоличността на момчето. В крайна сметка той се проваля, но снимката е видяна и от някой си Масанори Мураока.

Мураока вярвал, че разпознава момчето като плеймейтка от детството, въпреки че е забравил или никога не е знаел името на момчето. Той също така вярва, че е срещнал момчето след бомбардировката, носейки мъртвия си брат на гърба си и обяснявайки: „Майка ми не е тук“. Мураока предприел собствено разследване, за да установи самоличността на момчето. Мураока намира няколко незначителни възможни улики, но също не успява, въпреки че води обширна тетрадка със записки на усилията си.[1]

50-минутен[6] документален филм, Searching for the Standing Boy of Nagasaki (焼き場に立つ少年'をさがして), е продуциран от NHK[7] и пуснат на 7 август 8 г. (2020) Филмът описва тези усилия (както и преживяванията на „сираците на атомната бомба“ като цяло).[8] През 7 г. филмът е разпространен в Америка от Американската обществена телевизия. (2021)[6]

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1945 г. Джо О'Донъл е на двадесет и три години фотограф, от морската пехота на САЩ, който дава служба на брега в Япония, тогава под американска окупация. Дадени ну са разпореждания да документира на лента последиците от американските бомбардировки в японски градове, включително но не само Хирошима и Нагасаки, но и градове като Сасебо, един от повече от шестдесетте японски града, бомбардирани преди атомните атаки. „Хората, които срещнах“, спомня си той, „страданието, на което станах свидетел, и сцените на невероятно опустошение, заснети от камерата ми, ме накараха да поставя под въпрос всяко убеждение, което преди това имах за моите така наречени врагове.“[9]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Imano, Yuki. Nagasaki survivor donates notebook on his bid to identify boy in A-bomb photo // mainichi.jp, 28 август 2019. Посетен на 20 май 2023.
  2. ↑ A Japanese boy standing at attention after having brought his dead younger brother to a cremation pyre, 1945 // rarehistoricalphotos.com, 27 април 2014. Посетен на 20 май 2023.
  3. ↑ Dad’s images OF death // reviewjournal.com, 6 август 2007. Посетен на 20 май 2023.
  4. ↑ Nagasawa, Junichiro. At 86, trauma still plagues Nagasaki A-bomb survivor who couldn't save sister // japantimes.co.jp, 23 август 2015. Архивиран от оригинала на 2023-05-20. Посетен на 20 май 2023.
  5. ↑ Hibakusha: Octogenarian determined to tell own story about A-bomb at memorial ceremony // mainichi.jp, 2 август 2017. Посетен на 20 май 2023.
  6. ↑ а б Searching for the Standing Boy of Nagasaki // aptonline.org. Посетен на 20 май 2023.
  7. ↑ Searching for the Standing Boy of Nagasaki. Time and Tide // 3.nhk.or.jp. Посетен на 20 май 2023.
  8. ↑ Searching for the Standing Boy of Nagasaki // 3.nhk.or.jp, 38 август 2020. Посетен на 20 май 2023.
  9. ↑ O'Donnell, Joe. Japan 1945: A U.S. Marine's Photographs from Ground Zero // books.google.bg. Посетен на 20 май 2023.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Boy Standing by the Crematory в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Момчето,_стоящо_до_крематориума&oldid=12352986“.