Отношения между Либия и САЩ

Отношенията между Либия и САЩ сега са сърдечни и добри и особено силни след атаката по американското посолство в Бенгази през 2012 г. След изследване на компанията Гълоп направено между март и април 2012 г. става ясно, че либийците имат голяма вяра в действията на САЩ и одобряват ръководните им действия в Близкия изток и Северна Африка.

Обаче десетилетията преди гражданската война в Либия през 2011 г. двете страни са врагове и се срещата на няколко военни събития. Либийското правителство на Муамар Кадафи финансира терористични атаки срещу САЩ, като най-важно трябва да се отбележи атентата през 1986 в Берлин, на който САЩ отговаря с бомбардиране на Либия и атентата на Локбъри през 1988 г.

Когато военният конфликт избухва в Либия през 2011 г. САЩ взимат дейно военно участие като подпомагат бунтовниците, като нанасят въздушни удари върху либийската армия. След успешния край на революцията и свалянето на Кадафи от власт, президентът на САЩ Барак Обама казва, че ще помага на либийския народ в развитието на новата либийска държава.

История

Кралство Либия 1951 – 1969

САЩ подкрепят резолюцията на ООН, която гарантира независимост на Либия през 1951 г. и повишават статута на офиса си в Триполи от генерално консулство към легация. Либия отваря легация във Вашингтон през 1954. Двете държави впоследствие повишават представителствата си от мисии към посолства.

Либия при Кадафи 1969 – 2011

След изкачването на власт на Муамар Кадафи през 1969 г. отношенията между Либия и САЩ рязко се обтягат. Причината за това е национализирането на нефтените компании. През 1972 г. САЩ си отзовават посланика. Контрол е наложен върху цивилни и военни самолети през 70-те години на 20 век, и всички американски служители са прибрани обратно в САЩ след атака над посолството, което бива запалено през декември 1979 г. Американското правителство определя Либия като държава, която подпомага тероризма.

Инцидент в залива Сидра (1981)

На 19 август 1981 г. се случва инцидента в залива Сидра. Два либийски Су 22 стрелят по американски самолети участващи в рутинно тренировъчно упражнение над международни води в Средиземно море, които според Либия са част от територията ѝ. Американските самолети отвръщат на огъня и свалят атакуващия либийски самолет. През декември 1981 американското правителство анулира всички паспорти, които ще пътуват до Либия и от съображения за сигурност призовава всички американски граждани намиращи се на територията на Либия да напуснат. През март 1982 г. американското правителство забранява вноса на нефт от Либия и налага строг контрол на стоките, които ще се изнасят за либийската държава. Лицензи се изискват за всички стоки с изключение на храни и лекарства.

Съединението щати налагат допълнителните икономически санкции срещу Либия, включително тотална забрана на внос и износ, рекламни договори и туристическа дейност. В допълнение на това всички либийски активи в САЩ са замразени. След като са открити либийски връзки при атентата на дискотека в Берлин през 1986 г., при който загиват двата американски служители, САЩ отговаря с бомбардиране на цели близо до Триполи и Бенгази през април 1986 г. Поне 15 души загиват при атаката на американците – включително и осиновената 15 месечна дъщеря на полковник Кадафи. Още най-малко 100 биват ранени. Впоследствие САЩ запазват търговското и пътническо ембарго и налагат дипломатически и икономически натиск на Либия. Натиска помага да се реши случая от Локърби и отказването на Либия от оръжието и за масово поразяване.

През 1991 г. двама либийски агенти са подведени под отговорност от американски и шотландски прокурори заради участието им в атентата на полет 103 през декември 1988 г. През януари 1992 г. Съвета за сигурност на ООН одобрява резолюция 731, с която настоява Либия да предаде обвиняемите, да участва в разследването на инцидента, да изплати компенсация на семействата на жертвите и да спре финансирането на всякакъв вид тероризъм. Отказът на Либия води до одобрението на Съвета за сигурност на резолюция 748 на 31 март 1991 г., чиито внушителни санкции е трябвало да накарат Либия да сътрудничи. Отказът на Либия отново да сътрудничи води до влизането в сила на един параграф от резолюция 883 на Съвета за сигурност, което означава ще те бъдат замразени определени активи и ще бъде наложено ембарго на определени машини за обработка на нефт – ноември 1993 г. Санкциите на ООН са вдигнати през септември 12 2003 г. след като Либия изпълнява всички изисквания на Съвета за сигурност, включително и спирането на подпомагане на терористични актове, поемане на отговорността за действията на всички нейни официални лица и изплащането на приемлива компенсация на семействата на загиналите при атентата.

Нормализиране на отношенията

На 19 декември 2003 г. Либия обявява, че възнамерява да се отърве от оръжията си за масово поразяване. От там нататък работи със САЩ, Великобритания и Международната агенция за атомна енергия, и Ораганизацията за забрана на химически оръжия за постигане на своята цел. Също така Либия подписва допълнителен протокол на Международната агенция за атомна енергия и става държава членка на Конвенцията за химическо оръжие. През 2008 г. Съединените щати и Либия подписват двустранно сътрудничество в областта на науката и технологията.

Вследствие на тези действия САЩ започва да нормализира отношенията си с Либия. САЩ спират действието на санкционния акт обхващащ Либия и Иран за Либия и президента подписва заповед на 20 септември 2004 г., с която спира националната тревога спрямо Либия и слага край на някои икономически санкции. Тези действия имат положителен ефект и се размразяват либийски активи. Ограничението на товарни полети е премахнато както и ограничението на гражданските полети. Някои рестрикции, които влияят на износа обаче остават.

Американските дипломатически представителства отварят врати в Триполи на 8 февруари 2004 г. Мисията е повишена в Офис за свързване на 28 юни 2004 и на посолство на 31 май 2006 г. Създаването на американско училище в Триполи демонстрира засиленото присъствие на американци в Либия и на значителното подобряване на отношенията. Либия минава и тя през трите стъпки на създаване на дипломатически корпус в САЩ като посолството е създадено на 31 май 2006 г.

На 15 май 2006 г. САЩ обявява намерението си да отмени мнението си, че Либия е спонсор на терористични актове. Стига се до това решение в резултат на факта, че Либия е покрила нужните изисквания за това, а именно че в 6-месечен период не е финансирала никакви терористични организации и че никога няма да го прави. На 30 юни 2006 г. това става факт. През юли 2007 г. г-н Джийн Кретз е номиниран от президента Буш за поста посланик в Либия. Офиса за международни отношения към Сената потвърждава изслушването на 25 септември 2008 г. Либийското правителство изпълнява своите задължения, като изплаща на семействата на жертви на различни терористични актове компенсация в размер на 1.5 милиарда долара.

Американското посолство е временно настанено в Коринтия Баб Африка Хотел, Сук ал Туата, Ал – Гадим, Триполи.

Либийска гражданска война

Отношенията биват отново обтегнати с избухването на Либийската гражданска война от 2011 г., в която Кадафи се опитва да потуши първоначалните протести и впоследствие и бунт срещу неговото управление. Правителството на САЩ скъсва дипломатическите си отношения с режима „Кадафи“ и постановява санкции срещу старши членове на режима. Говорителят на Белия дом Джей Карни обявява, че легитимността на режима „Кадафи“ е „спаднал до нула“. Впоследствие САЩ, заедно с няколко страни от Европейските и Арабски нации, призовава ООН да разреши военна намеса в конфликта. Посланикът на САЩ Сюзан Райс успява да убеди Русия и Китай да не дадат вето на резолюцията, която се приема на 17 март 2011.

Американската армия изиграва ключова роля в началния стадий на намесата, потискайки либийските ВВС и координирайки международните сили в установяването на забранена за полети зона над Либия, преди да предадат командването на НАТО и да приемат поддържаща роля във въздушните операции срещу силите на Кадафи. Намесата тежко отслабва режима на Кадафи и подпомага каузата на бунтовниците като през август 2011 пада Триполи.

Либия след Кадафи

Първият директен контакт на САЩ с опозицията срещу режима „Кадафи“ става факт на 14 март 2011 г., когато Държавният секретар Хилари Клинтън се среща с лидера на Националния Преходен съвет – Махмуд Джибрил в Париж. САЩ се забавя повече от останалите съюзници на НПС с официалното признаване на съвета за легитимната власт в Либия, правейки го на 15 юли, а акредитацията на Али Ауджали като Либийски посланик в САЩ става на 15 август. По-късно този месец САЩ правят усилия в ООН за отмяна на части от резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН с цел разрешаване на трансфер на авоари към временното правителство. Когато гражданската война приключва през октомври, президентът на САЩ Барак Обама обеща да работи с новото либийско правителство като партньор и каза, че САЩ са „ангажирани с Либийския народ“.

Отношенията на САЩ с новото Либийско правителство влизат в светлините на прожекторите на 11 септември 2012 г., когато въоръжени мъже атакуват и бомбардират консулството на САЩ в Бенгази, убивайки 4 американци, включително и н.пр. Дж. Кристофър Стивънс. Временният лидер на Либия Мохамед Магариеф бързо осъжда атаката и се извинява на САЩ, описвайки я с думата „страхлива“, и обещава правосъдие за извършителите. На следващия ден се провеждат демонстрации в подкрепа на САЩ и осъждащи атаката. Протестиращите оплакват Стивънс, издигайки лозунг „Приятел на всички либийци“. Либия си сътрудничи със САЩ в разследването на атаката, като на 14 септември затваря въздушното пространство над Бенгази за няколко часа, за да позволят на безпилотно самолетни на САЩ да патрулират над града.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Libya–United States relations в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​