Направо към съдържанието

Папуняк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Папуняк
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Птици носорози (Bucerotiformes)
семейство:Папунякови (Upupidae)
род:Папуняци (Upupa)
вид:Папуняк (U. epops)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Папуняк в Общомедия
[ редактиране ]

Папуняк, наричан още Евразийски папуняк или Циганско петле (Upupa epops) е птица от семейство Папунякови. Среща се и в България.[2]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дължината на тялото – 28 – 29 cm.
  • Размах на крилете – около 45 – 46 cm.
  • Тегло – 50 – 80 гр.
  • Полов диморфизъм – слабо изразен.
  • Оперение – характерна за него е качулката, която е от подвижни дълги пера, които изправя в знак на емоции, дори и в полет.
  • Полет – вълнообразен, подобен на този на дневните пеперуди.
  • Гласът му е „уп-уп-уп“, откъдето идва и латинското му наименование Upupa.
  • Само мъжкият пее.

Разпространение и биотоп

[редактиране | редактиране на кода]

В Европа (включително и в България), Африка и Азия. Предпочита полупустинни области, степи, поляни, овощни насаждения, осеяни нарядко с дървета области. Сечта и липсата на стари дървета с хралупи за гнездене прогонват постепенно папуняка от обичайните му местообитания. През месец септември се отправя към Африка на малки групички за зимуване.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с дребни безгръбначни и най-вече скакалци, щурци и попови прасета. По-едрите разкъсва с удари с човка и понякога ловко подхвърля във въздуха и улавя. Сред природата, когато се храни с естествената си храна, може и да не пие вода. Като предимно степна птица, понякога се „къпе“ в пепел и никога във вода. Основният конкурент за гнездовата база на папуняка е обикновеният скорец и, тъй като той е по-едър, папунякът отстъпва.

Upupa epops
  • Моногамни птици.
  • Гнездо – евразийският папуняк гнезди в дупки, хралупи, покриви на изоставени селскостопански постройки и други; сменя мястото си на гнездене всяка година. Гнездото е застлано много бедно с клонки и други подходящи материали; то издава силна и лоша миризма.
  • Яйца – 4 – 9 броя.
  • Мътене – трае 15 – 18 дни и се извършва и от двамата родители. Отначало мъти само женската, а мъжкият я храни. По време на мътенето женската и след това излюпилите се малки отделят силен миризлив секрет от специални жлези, който служи да отблъсква неприятелите им.
  • Отглеждане на малките – малките се излюпват почти голи и напускат гнездото на 20 – 27 дневна възраст.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България, както и в повечето европейски страни, е защитен от закона вид.

  1. Upupa epops (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Bird, J., Butchart, S. Upupa epops // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 октомври 2010. (на английски)