Патрик Зюскинд
| Патрик Зюскинд Patrick Süskind | |
| германски писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Германия |
| Учил в | Мюнхенски университет[1] |
| Работил | писател, преводач, драматург, сценарист |
| Литература | |
| Период | от 1980 г. |
| Жанрове | роман, новела, сценарий |
| Направление | постмодерна литература |
| Дебютни творби | „Контрабасът“ (1981) |
| Известни творби | „Парфюмът“ (1985) |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
| Патрик Зюскинд в Общомедия | |
Патрик Зюскинд (на немски: Patrick Süskind) е германски писател и сценарист. Неговото най-известно произведение е „Парфюмът“, издаден за първи път през 1985 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Патрик Зюскинд е роден в Амбах, Германия, близо до Мюнхен. Следва средновековна и съвременна история в Мюнхенския университет и в Екс ан Прованс в периода 1968-1974 г. Пише своята първа пиеса „Контрабасът“ през 1980 г. и тя му носи международна слава. Публикува първия си роман „Парфюмът. Историята на един убиец“ през 1985 г. и от него са продадени над 15 милиона екземпляра, като произведението е преведено на над 46 езика, дори на латински. По книгата е направен и много успешен филм, чийто бюджет е 50 млн. евро.
Зюскинд е автор и на книгите „Гълъбът“, „Историята на господин Зомер“, „Три истории и едно наблюдение“ и „За Любовта и Смъртта“. Работи и като сценарист – той е един от авторите на немския ТВ сериал „Кир Роял“.
Въпреки световната си слава Патрик Зюскинд, както повечето герои в книгите му, води изключително затворен живот и не е отзивчив към медиите: рядко дава интервюта, а публичните му изяви са наистина спорадични. Писателят дори стига дотам, че отказва важни германски литературни награди като Gutenberg, Tukan и FAZ, а е трудна задача дори да се намерят негови снимки за публикуване във вестници или списания[2]. Любопитното е, че през 2006 г. той дори не се появява на премиерата на филма по романа си „Парфюмът“[3].
Рецепция в България[редактиране | редактиране на кода]
Пиесата на Зюскинд „Контрабасът“ е поставена на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ от режисьора Пламен Марков и актьора Валентин Ганев, а премиерата е на 10 януари 2011 г. Играна няколкостотин пъти, постановката се преръща в едно от най-успешните представления на театъра.[4][5]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
С партньорката си Таня Граф имат един син.[6]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Der Kontrabass, 1981
- Контрабасът. Превод от немски Калина Мискес. София: Унискорп, 2008, 64 с. ISBN 978-954-330-173-7
- Das Parfum, 1985 (Парфюмът)
- Парфюмът. Историята на един убиец. Превод от немски Юрия Симова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988, 234 с.
- Парфюмът. Историята на един убиец. Превод от немски Юрия Симова. София: Кибеа, 2000, 270 с.
- Парфюмът. Историята на един убиец. Превод от немски Юрия Симова. София: Унискорп, 2010, 248 с.
- Die Taube, 1987
- Гълъбът. Превод от немски Юлия Ковачева. Плевен: ЕА, 1993, 74 с.
- Гълъбът. Превод от немски Юлия Ковачева. София: Унискорп, 2008, 80 с. ISBN 978-954-330-137-9
- Die Geschichte von Herrn Sommer, 1991
- Историята на г-н Зомер. Превод от немски Емилия Драганова. София: Съвременник, 1999.
- Drei Geschichten, 1995
- Über Liebe und Tod, 2006
- За любовта и смъртта. Превод от немски Ваня Пенева. София: Унискорп, 2010, 64 с. ISBN 978-954-330-202-4
Сценарии[редактиране | редактиране на кода]
(в съавторство с Хелмут Дитл)
- Der ganz normale Wahnsinn, 1980
- Monaco Franze, 1982
- Kir Royal, 1986
- Rossini – oder die mörderische Frage, wer mit wem schlief, 1997
- Vom Suchen und Finden der Liebe, 2005
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- Jean-Jacques Sempé, Verwandte Seelen, Diogenes, Zürich 1993, ISBN 3-257-02046-5.
- Jean-Jacques Sempé, Unergründliche Geheimnisse, Diogenes, Zürich 1995, ISBN 3-257-02055-4.
- Jean-Jacques Sempé, Das Geheimnis des Fahrradhändlers, Diogenes, Zürich 1996, ISBN 3-257-02059-7.
- Jean-Jacques Sempé, Mit vorzüglicher Hochachtung, Diogenes, Zürich 2008, ISBN 978-3-257-02095-3.
- Jean-Jacques Sempé, Kindheiten. Ein Gespräch mit Marc Lecarpentier, Diogenes, Zürich 2012, ISBN 978-3-257-02120-2.
- Margaret Wise Brown, Gute Nacht, lieber Mond. Diogenes, Zürich, 2016, ISBN 978-3-257-01186-9.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.focus.de // Посетен на 23 април 2022 г.
- ↑ Burack, Cristina. Germany's most mysterious author? Patrick Süskind at 70 // Deutsche Welle, 26 March 2019.
- ↑ Der scheue Autor vom Starnberger See // Bayerischer Rundfunk.
- ↑ Валентин Ганев играе „Контрабасът“ за 400-ен път // Impressio.dir.bg, 6 ноември 2022.
- ↑ Анелия Янева. „Контрабасът“, 15 години по-късно // Портал за култура, изкуство и общество, 10 ноември 2015.
- ↑ Antje Weber. Tanja Graf wird neue Chefin im Literaturhaus // Sueddeutsche Zeitung, 12. Januar 2016.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Патрик Зюскинд, „Напор към дълбочина“ Архив на оригинала от 2012-01-19 в Wayback Machine., сп. Пламък, бр. 5-6, 1 май 2002
- Патрик Зюскинд, „За любовта, смъртта и оралния секс“ (откъс от сборника с есета „За любовта и смъртта“), e-vestnik, 7 юли 2010
- ((de)) Патрик Зюскинд в Литературния портал Бавария
- ((en)) Патрик Зюскинд в
Internet Movie Database - Произведения на Патрик Зюскинд в
Моята библиотека
|
