Преглед на кода на Правителство на Богдан Филов 1

{{Правителство
| правителство            = Правителство на Богдан Филов 1
| номер                   = 58
| категория               = политика
| държава                 = България
| знаме                   = Flag of Bulgaria.svg
| знаме-рамка             = 50
| снимка                  = 
| описание                = 
| сформирано              = [[15 февруари]] [[1940]]
| разпуснато              = [[11 април]] [[1942]]
| министър-председател    = [[Богдан Филов]]
| държавен-глава          = [[Борис III]]
| коалиция                = 
| брой                    = 10
| мъже                    = 10
| жени                    = 0
| избори                  = 
| мандати-заглавие         = [[Народно събрание]]
| мандати                  = {{Партия/места|142|152|#{{Министър/независим}}}}
| избрано-от              =[[XXV обикновено народно събрание|XXV ОНС]] 
| предишно                = [[Правителство на Георги Кьосеиванов (1936–1940)| Кьосеиванов 2, 3, 4]] 
| следващо                = [[Правителство на Богдан Филов (1942–1943)|Филов 2]]
}}

Първото '''правителство на Богдан Филов''' е петдесет и осмо [[Правителства на България|правителство]] на [[Царство България]], назначено с Указ № 9 от [[15 февруари]] [[1940]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 9 от 15 февруари 1940 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 36 от 16 февруари 1940 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[11 април]] [[1942]] г., след което е наследено от [[Правителство на Богдан Филов (1942–1943)|второто правителство на Богдан Филов]].

== Политика ==
С идването си на власт новото правителство предприема редица антидемократични реформи. През януари 1941 г. е внесен в Народното събрание, приет и започва да се прилага „[[Закон за защита на нацията]]“. Той има антисемитски характер и ограничава силно [[Граждански права|гражданските]] и [[политически права|политическите права]] и културната и стопанска дейност на [[История на евреите по българските земи|българските евреи]]. През април 1940 г. е гласуван от [[Народното събрание]] „Закон за гражданската мобилизация“. Задачата му е посредством заплаха за бърза съдебна разправа да се тушира недоволството на населението от външната политика на правителството и икономическите проблеми, съпътстващи войната. Едновременно с гласуването му, за да се избегне спекулата и да се осигури правилното снабдяване на населението с храни и предмети от първа необходимост, е организирана [[Дирекция за гражданска мобилизация]]. Половин година по-късно в [[България]] е въведена [[купонна система]].

=== 1940 – 1941 ===
На [[29 декември]] 1940 г. е приет „Закон за организиране на българската младеж“ в профашистката организация „[[Бранник]]“. Издръжката ѝ се поема от държавата. Позицията на неутралитет позволявана на страната да получи подкрепата на [[Антантата|Съглашението]] и [[Тристранен пакт|Тройния съюз]] по [[Добруджански въпрос|добруджанския въпрос]]. Притисната от [[Великите сили]], [[Румъния]] е принудена след продължителни преговори да подпише на [[7 септември]] същата година в [[Крайова]] договор за връщане на [[Южна Добруджа]] в българските граници. Договорът предвижда българското население от [[Северна Добруджа]] да бъде изселено в границите на царството, а румънците и румъно-македонците (куцувласите) да напуснат Южна Добруджа. Това е единственият международен договор, сключен по време на войната, който не е оспорен от победителите. Присъединяването на Южна Добруджа е голям успех за политиката на цар [[Борис III]].<ref name="Encyclopedy"/>

През лятото на 1940 г. на европейската сцена настъпват големи проблеми. За два месеца [[Германия]] разгромява [[Нидерландия]], [[Белгия]] и [[Франция]]. [[СССР]] окупира [[Прибалтийски републики|Прибалтийските републики]], част от [[Финландия]], [[Бесарабия]] и [[Буковина]], а Румъния и [[Унгария]] се присъединяват към [[Тристранен пакт|Тристрания пакт]]. Прогерманска ориентация има и [[Югославия]]. Българският монарх и правителството са подложени на силен натиск от воюващите страни. През октомври същата година царят получава лично послание от английския крал, с което се предупреждава, че ако България се присъедини към Тройния съюз, територията ѝ ще стане арена на военни действия. На [[25 ноември]] същата година на дипломатическо посещение пристига заместник-комисарят на външните работи на СССР – [[Аркадий Соболев]]. На българското правителство е предложен двустранен военен договор, насочен срещу евентуален агресор. Проектът за военно обвързване е отхвърлен от кабинета поради три причини – страх от засилване на руското влияние в България, съдбата на [[Полша]] и Прибалтийските републики и слабостта на руската армия, която не би могла да запази България от евентуална германска [[агресия]].<ref name="Encyclopedy"/>

Най-силен е натискът за участие на България във войната от страна на Германия и [[Италия]]. Цар Борис III отхвърля предложението на [[Мусолини]] за съвместни военни действия срещу [[Гърция]]. В края на 1940 г., раздразнен от опитите на България да запази [[неутралитет]], [[Адолф Хитлер|Хитлер]] предупреждава [[монарх]]а, че германците имат два начина да влязат в нейната територия – като приятели или като врагове. Три месеца по-късно 500-хилядна немска армия достига северната граница на България. Реалната опасност от германска агресия окончателно решава „избора“ на България. На [[1 март]] [[1941]] г. във [[Виена]] министър-председателят [[Богдан Филов]] подписва договор за присъединяване на България на страната на Тройния съюз. Територията на страната се превръща в [[плацдарм]] на немските войски за настъпление срещу Югославия, Гърция и СССР, но армията ѝ не участва в агресията (единствена от съюзниците на Тройния съюз). Девет месеца по-късно под натиска на Германия, българското правителство обявява война на [[Англия]] и [[САЩ]].<ref name="Encyclopedy"/>

До средата на април 1941 г. германските войски окупират Гърция и Югославия. На [[3 май]] същата година от територията на [[Западна Тракия]], островите [[Тасос]] и [[Самотраки]] и [[Егейска Македония]] е образувана [[Беломорска област]] под административен и военен контрол на България. До март 1942 г. в тези райони са върнати над 58 000 [[Бежанец|български бежанци]] и са възстановени старите български епархии и училища. Държавата отпуска огромни средства за прокарване на пътища, откриват се нови болници и е осигурена необходимата храна за населението. През есента на същата година е потушено организираното от гръцката съпротива [[Драмско въстание]]. Относно правата върху териториите на Македония България има сериозни проблеми с Италия. Под властта на италианците остават градове с преобладаващо българско население – [[Дебър]], [[Кичево]], [[Струга]], [[Тетово]] и [[Гостивар]]. Българското правителство извършва огромна дейност за осигуряване на продоволствие на населението в областта, развитие на пътната мрежа и откриване на нови български училища. През 1942 г. в [[Скопие]] е открит университет. Освободени са пленените от германците младежи от Македония, служещи в югославската армия и са амнистирани част от политическите затворници. Българското население в областта активно подкрепя промените.<ref name="Encyclopedy"/>

На [[22 юни]] 1941 г. Германия неочаквано напада бившия си съюзник [[СССР]]. Основната причина за агресията са огромните възможности на руските територии като суровинен източник. Въпреки че България не изпраща войски на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] и запазва дипломатическите си отношения със СССР, съветското правителство активно подкрепя започналата на [[24 юни]] същата година нелегална въоръжена борба на част от опозицията. На 14 и 28 август 1941 г. с руски подводници са прехвърлени на българска територия комунисти емигранти, обучени за [[подривна дейност]]. Ръководител на групите е офицерът от съветската армия [[Цвятко Радойнов]]. Един месец по-късно с парашути в [[Добруджа]], [[Хасково]], [[Беломорие]]то и [[Тетевенско]] са прехвърлени нови диверсионни групи. По-голямата част от нелегалните дейци загиват в сражения с полицията. В отговор на протестите на българското правителство съветската страна декларира, че няма нищо общо с акциите.<ref name="Encyclopedy"/>

=== 1941 – 1942 ===
През периода юни 1941 – февруари 1943 г. въоръжената съпротива в България е слаба. Съществуват няколко лошо въоръжени партизански отряди, акциите им са малко бойни и не засягат важни военни и икономически обекти. Организирани са първите диверсионни и бойни групи (екзекутирали един от водачите на профашисткото движение в България – ген. [[Христо Николов Луков|Луков]]). Повечето от тях обаче са разгромени бързо от полицията. Основната част от нелегалните са членове на [[БКП|Комунистическата партия]] и се подчиняват на заповедта на [[Коминтерн]]а за организиране на въоръжена борба срещу правителството – съюзник на Германия. Причините през този период да липсва масовост в съпротивителното движение са две – авторитетът на цар Борис III и стремежът към запазване на националното обединение. Загубата на войната от Германия би довела до възстановяване границите по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] и вероятно до нова [[Национални катастрофи|национална катастрофа]]. Правителството взема редица мерки за ограничаване на въоръжената борба. На [[10 юли]] [[1941]] г. депутатите комунисти са касирани и въдворени в [[Концентрационен лагер|концентрационни лагери]]. В унисон с новата политическа обстановка в страната е видоизменен „[[Закон за защита на държавата|Законът за защита на държавата]]“. Под натиск на Германия е засилено преследването на [[евреи]]те – забранено им е да носият български имена, да излизат извън населеното място, където живеят и имуществото им е обложено с еднократен данък. За „разрешаване“ на проблемите им е образувано [[Комисарство по еврейските въпроси]].<ref name="Encyclopedy"/>

== Съставяне ==
Кабинетът, оглавен от [[Богдан Филов]], е образуван от политически дейци, произлизащи от дворцовите среди и провеждащи политиката на царя.

=== Кабинет ===
Сформира се от следните 10 министри:<ref name="Encyclopedy">{{цураков|205 – 209}}</ref>
{{министър2 начало}}
{{министър2|председател на Министерския съвет|[[Богдан Филов]]||}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията на България|външни работи и изповедания]]|[[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]]||}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве на България|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Петър Габровски]]||}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение на България|народно просвещение]]|[[Богдан Филов]]||}}
{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Добри Божилов]]||}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Васил Митаков]]||}}
{{министър2|[[министър на войната на България|война]]|[[Теодоси Даскалов]]||военен}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда на България|търговия, промишленост и труд]]|[[Славчо Загоров]]||}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти на България|земеделие и държавни имоти]]|[[Иван Багрянов]]||}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Димитър Василев (политик)|Димитър Василев]]||}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]]||}}
{{министър2 край}}

=== Промени в кабинета ===
==== от 4 февруари 1941 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти на България|земеделие и държавни имоти]]|[[Богдан Филов]]|(упр.)|}}
{{министър2 край}}

==== от 15 февруари 1941 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти на България|земеделие и държавни имоти]]|[[Димитър Кушев]]||}}
{{министър2 край}}

== Събития ==
* януари 1940 – Правителството публикува „Закон за организирането на българската младеж“, в който са регламентирани въпросите за създаването, функционирането, компетенциите на младежката организация „[[Бранник]]“, която е поставена под върховното ръководство на [[министър-председател]]я. За нейните членове се ушиват специални униформи като стремежът е в нея да се обхванат всички ученици от прогимназиите и гимназиите.
* 1 март 1941 – Във [[Виена]] министър-председателят [[Богдан Филов]] подписва договор за присъединяване на [[България]] на страната на [[Тристранен пакт|Тройния съюз]].

== Литература ==
* {{ташев}}

== Бележки ==
<references />

{{Правителства на България}}

{{СОРТКАТ:Филов, Богдан}}
[[Категория:Правителства на България (1918 – 1945)]]
[[Категория:България във Втората световна война]]