Правоспособност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Правоспособността е способността физическото или юридическо лице да бъде носител на граждански права и задължения.

Съвременният основополагащ принцип на правовите системи по света е признаване на еднакви граждански права без оглед на пол, раса, вероизповедание, имуществен или образователен ценз и т.н.

По отношение на физическите лица тя се придобива със самото раждане на човека и изчезва със смъртта.

По отношение на юридическите лица съществува понятието праводееспособност. Тя възниква от момента на неговото създаване и се прекратява при прекратяване и заличаване от държавния регистър на юридическите лица.

В административното право правоспособността и дееспособността на органите не могат да се отделят (напр. при следовател и дознател) и се свързват най-вече с компетентността.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Росен. „Обща теория на правото“. 2004