Преглед на кода на Практическа транскрипция

'''Практическа транскрипция''', наричана също '''правописна''' или '''ортографска''', е записване на чужди имена и наименования с помощта на исторически установената [[ортография|ортографска]] (правописна) система на езика, на който те се предават. Практическата транскрипция използва обикновените знаци (букви) на езика-приемник без въвеждане на допълнителни знаци. При практическата транскрипция на български език думата се записва с букви от кирилицата, като приблизително се запазва нейният звуков облик в изходния език, а също с възможно съобразяване с изписването на оригинала, както и с установената традиция.

Трябва да се прави разлика между практическата транскрипция и:
* [[фонетична транскрипция|фонетичната транскрипция]], имаща за цел колкото се може по-точно да предаде произношението чрез въвеждането на специални символи или диакритични знаци;
* [[транслитерация]]та, определяна само от изходното изписване;
* [[превод]]а или [[калка]]та.

== Принципи на практическата транскрипция ==
Практическата транскрипция едновременно преследва няколко цели, които понякога си противоречат:
* да се запази приблизително звуковият облик на чуждите думи;
* да се отрази изписването на оригинала, особено когато то компенсира невъзможността да се възпроизведе точно звученето (например, предаване на удвоени съгласни);
* да се отрази цялата фонетична система на езика-оригинал заедно със системата на диференциални (различителни) признаци;
* да се вземат предвид езиковите аналогии (например, руското ''-ский'' и българското ''-ски'');
* да се спазят установените традиции.

Прилагането на практическата транскрипция е свързано с определени несъвършенства. Тъй като звуковият строеж на езика-приемник се различава от изходния език, неизбежни са грешки при предаване на думите, напр. предаване на различни изходни фонеми с еднакви букви, при което се губят разликите в звученето. Практическата транскрипция в България е разработена доста непълно, често има различия в предаването на една и съща дума в различни неспециализирани издания. Затова при предаване на чужди имена и наименования на български език се препоръчва да се използват последните специализирани издания.

== Правила за практическа транскрипция на български език ==
Като основни общи правила за практическа транскрипция в България може да се ползва разделът „Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език“<ref>[https://beron.mon.bg/rechnik/586 БЕРОН, Раздел „Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език“]</ref> от [[Официален правописен речник на българския език|Официалния правописен речник на българския език]].<ref>{{ПБЕ12|100}}</ref> За предаване на чужди географски наименования се ползва Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език<ref>{{Citation |title=Наредбата на сайта на АГКК |url=http://www.cadastre.bg/naredba-№-6-ot-12061995-g-za-transkripciya-i-pravopis-na-chuzhdi-geografski-imena-na-bulgarski-ezik |accessdate=2021-03-04 |archivedate=2018-06-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180621154833/http://www.cadastre.bg/naredba-№-6-ot-12061995-g-za-transkripciya-i-pravopis-na-chuzhdi-geografski-imena-na-bulgarski-ezik }}</ref>, в която са включени правила за 13 езика.

== Вижте също ==
* [[Романизация]]
* [[Транслитерация на българските букви с латински]]

== Източници ==
<references />

{{Превод от|ru|Практическая транскрипция|90408699}}

[[Категория:Български език]]
[[Категория:Системи за транслитерация]]