Направо към съдържанието

Призрачни истории

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Призрачни истории
怪談
РежисьориМасаки Кобаяши
ПродуцентиШигеру Вакацуки
СценаристиЙоко Мизуки
Базиран наПогребаната тайна: Разкази и необикновени истории“ от Лафкадио Хърн
В ролитеРентаро Микуни
Мичийо Аратама
Тацуя Накадаи
Тейко Киши
Кацуо Накамура
Канемон Накамура
МузикаТору Такемицу
ОператорЙошио Мияджима
МонтажХисаши Сагара
Филмово студио„Бунгей“
„Нинджин Клуб“
ЖанрФилм на ужасите
Премиера6 януари 1965 г.
(Япония)
Времетраене182 минути
Страна Япония
ЕзикЯпонски
Бюджет320 млн. ¥
Приходи225 млн. ¥
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Призрачни истории“ (на японски: 怪談) е японски филм на ужасите от 1965 година на режисьора Масаки Кобаяши по сценарий на Йоко Мизуки, базиран на сборниците с народни приказки на Лафкадио Хърн, главно „Погребаната тайна: Разкази и необикновени истории“.[1]

Филмът е киноалманах, съставен от четири самостоятелни истории с фантастичен сюжет и действие, развиващо се в периода Едо. В първата от тях беден самурай напуска жена си, за да се ожени във влиятелно семейство – години по-късно се връща при нея и двамата прекарват една нощ заедно, след което той се събужда до разложения ѝ труп и е преследван от дългата ѝ черна коса. Във втората младеж е спасен в снежна буря от юки-она – години по-късно разбира, че тя е любимата му съпруга, която го напуска, след като той нарушава обещанието си да не разкрива тайната на своето някогашно спасение. В третия разказ сляп будистки монах е каран от призраци да им пее епична песен за Войната Генпей, в която те са загинали – за да го спасят, събратята му изписват по тялото му будистка сутра, но пропускат ушите, които са откъснати от призраците. Четвъртата история е за писател, очакващ посещение от издателя си, който пише разказ за самурай, непрекъснато виждащ в чашата си образа на непознат мъж. Главните роли се изпълняват от Рентаро Микуни, Мичийо Аратама, Тацуя Накадаи, Тейко Киши, Кацуо Накамура, Канемон Накамура.[2]

„Призрачни истории“ е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и за „Златна палма“.[3]