Преглед на кода на Природни науки

{{Наука}}

'''Природни науки''', наречени също '''естествени науки''' са [[наука|науки]], чиято цел е изучаването, описването, разбирането и предсказването на [[природа|природните явления]] на основата на наблюдения, [[експеримент]]и и [[Теория|теоретично моделиране]]. Основна причина за въвеждането на понятието ''природни науки'' е те да бъдат разграничавани от [[хуманитарни науки|хуманитарните]] и [[обществени науки|социалните науки]], които изследват различните аспекти [[Култура|културното]], социалното и индивидуалното развитие на човека и човешкото общество.

За основа на природните науки трябва да се счита [[естествознание]]то (природознанието).

Природните науки могат да бъдат разделени на два основни клона – [[науки за живота]] и [[физически науки]]. Науката за живота е известна като [[биология]], а физическата наука е разделена на клонове: [[физика]], [[химия]], [[науки за Земята]] и [[астрономия]]. Тези клонове на естествените науки могат да бъдат допълнително разделени на по-специализирани клонове (известни също като области). Като емпирични науки, естествените науки използват инструменти от формалните науки, като математика и логика, преобразувайки информация за природата в измервания, които могат да бъдат обяснени като ясни твърдения на „законите на природата“.{{sfn|Lagemaat|2006|p=283}}

Съвременната естествена наука успява по-класически подходи към [[Натурфилософия|естествената философия]], обикновено проследени до [[Даоизъм|даоистките]] традиции в Азия и в Запада до [[древна Гърция]]. [[Галилео Галилей]], [[Рене Декарт]], [[Френсис Бейкън]] и [[Исак Нютон]] обсъждат ползите от използването на подходи, които са по-[[Математическа физика|математически]] и по-експериментални по методичен начин. Все пак философските гледни точки, предположения и предположения, често пренебрегвани, остават необходими в естествените науки.<ref>Hugh G Gauch Jr, ''Scientific Method in Practice'' (Cambridge: Cambridge University Press, 2003), [https://books.google.com/books?id=iVkugqNG9dAC&pg=PA71#v=twopage pp 71–73] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150906160524/https://books.google.com/books?id=iVkugqNG9dAC&pg=PA71 |date=2015-09-06 }}</ref> Систематичното събиране на данни, включително науката за откритията, последва [[Естествознание|естествената история]], която се появява през [[16 век]] чрез описване и класифициране на растения, животни, минерали и т.н.{{sfn|Oglivie|2008|pp=1–2}} Днес „естествената история“ предлага описания за наблюдение, насочени към популярната аудитория.<ref name="Wordnet definition">{{cite web|title=Natural History|url=http://wordnetweb.princeton.edu/perl/webwn?s=natural+history|publisher=Princeton University WordNet|access-date=October 21, 2012|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20120303173506/http://wordnetweb.princeton.edu/perl/webwn?s=natural+history|archive-date=March 3, 2012}}</ref>

== Области ==

=== Астрономия ===
[[Файл:Moon Dedal crater.jpg|мини|дясно|250п|Мисии на космически кораб без екипаж и екипаж са използвани за изобразяване на отдалечени места в [[Слънчева система|Слънчевата система]], като този изглед от [[Аполо 11]] на кратера Дедал от [[Обратна страна на Луната|тъмната страна на Луната]].]]
{{Основна|Астрономия}}

Астрономията е естествена наука, която изучава небесни обекти и явления. Обектите на интерес включват планети, луни, звезди, мъглявини, галактики и комети. Астрономията изследва всичко във Вселената извън земната атмосфера. Това включва обекти, които можем да видим с невъоръжено око. Астрономията е една от най-старите науки.

Астрономите от ранните цивилизации извършват методични наблюдения на нощното небе и са открити астрономически артефакти от много по-ранни периоди. Има два вида астрономия: наблюдателна астрономия и теоретична астрономия. Наблюдателната астрономия е фокусирана върху придобиването и анализирането на данни, като се използват главно основните принципи на физиката, докато теоретичната астрономия е ориентирана към разработването на компютърни или аналитични модели за описване на астрономически обекти и явления.

Тази дисциплина е наука за [[Астрономически обект|небесните обекти]] и [[Явление|явления]], които произлизат извън [[Атмосфера на Земята|атмосферата на Земята]]. Тя се занимава с еволюцията, [[физика]]та, [[химия]]та, [[метеорология]]та и [[движение]]то на небесните обекти, както и формирането и развитието на Вселената.

Астрономията включва изследване, изследване и моделиране на звезди, планети, комети. Повечето от информацията, използвана от астрономите, се събира чрез дистанционно наблюдение, въпреки че е извършено известно лабораторно възпроизвеждане на небесни явления (като молекулярната химия на [[Междузвездна среда|междузвездната среда]]).

Докато произходът на изследването на небесните характеристики и явления може да се проследи до древността, научната методология в тази област започва да се развива в средата на 17 век. Ключов фактор е въвеждането от [[Галилео Галилей]] на телескопа за изследване на нощното небе по-подробно.

Математическото третиране на астрономията започва с развитието на [[Исак Нютон]] на [[Небесна механика|небесната механика]] и законите на [[гравитация]]та, въпреки че е предизвикано от по-ранна работа на астрономи като [[Йохан Кеплер]]. До 19 век астрономията се развива във формална наука с въвеждането на инструменти като спектроскопа и [[фотография]]та, заедно с много подобрени телескопи и създаването на професионални обсерватории.

=== Биология ===
[[Файл:Wilson1900Fig2.jpg|мини|дясно|250п|[[Лук (род)|Лукови]] (Allium) клетки в различни фази на клетъчния цикъл. Растежът в „[[Организъм|организма]]“ се контролира внимателно чрез регулиране на клетъчния цикъл.]]
{{Основна|Биология}}

Това поле обхваща разнообразен набор от дисциплини, които изследват явления, свързани с живите организми. Мащабът на изследване може да варира от подкомпонентна [[биофизика]] до сложна [[екология]]. Биологията се занимава с характеристиките, [[Таксономия (биология)|класификацията]] и [[поведение]]то на [[организми]]те, както и начина, по който са се образували [[Вид (биология)|видовете]] и техните взаимодействия помежду си и [[Биофизична среда|околната среда]].

Биологичните области на [[ботаника]]та, [[зоология]]та и [[медицина]]та датират от ранните периоди на цивилизацията, докато [[микробиология]]та е въведена през [[17 век]] с изобретяването на микроскопа. Въпреки това, едва през [[19 век]] биологията се превръща в единна наука. След като учените открват общите черти между всички живи същества, е решено, че те са най-добре изучавани като цяло.

Някои ключови постижения в биологията са откриването на [[генетика]]та, [[еволюция]] чрез [[естествен отбор]], [[Зародишна теория на болестта|зародишната теория на болестта]] и прилагането на техниките на [[биохимия]]та и [[биофизика]]та на ниво [[клетка]] или [[Органично съединение|органични съединения]].

Съвременната биология е разделена на поддисциплини според вида на организма и мащаба, който се изучава. [[Молекулярна биология|Молекулярната биология]] е изследването на фундаменталната химия на живота, докато [[Клетъчна биология|клетъчната биология]] е изследването на клетката, основният градивен елемент на целия живот. На по-високо ниво [[анатомия]]та и [[физиология]]та разглеждат вътрешните структури и техните функции на един организъм, докато [[екология]]та разглежда взаимосвързаността на различните организми.

=== Науки за Земята ===
{{Основна|Науки за Земята}}

Науката за Земята (известна още като геонаука) е всеобхватен термин за науките, свързани с планетата [[Земя]], включително [[геология]], [[география]], [[геофизика]], [[геохимия]], [[климатология]], [[глациология]], [[хидрология]], [[метеорология]] и [[океанография]].

Въпреки че добивът и скъпоценните камъни са били човешки интереси през цялата история на цивилизацията, развитието на свързаните науки на икономическата геология и [[минералогия]] се случва едва през [[18 век]]. Изучаването на Земята, особено [[палеонтология]]та, разцъфтява през [[19 век]]. Разрастването на други дисциплини, като [[геофизика]]та през 20 век, води до развитието на теорията за [[Тектоника на плочите|тектониката на плочите]] през [[1960-те]] години, която има подобен ефект върху науките за Земята, както теорията на еволюцията има върху биологията. Науките за Земята днес са тясно свързани с [[Нефт|петролните]] и [[Природен ресурс|природни ресурси]], изследванията на [[климат]]а и оценката и възстановяването на околната среда.

==== Атмосферни науки ====
{{Основна|Атмосферни науки}}

Въпреки че понякога се разглежда във връзка с науките за Земята, поради независимото развитие на нейните концепции, техники и практики, както и факта, че има широк спектър от поддисциплини под своето крило, [[Атмосферни науки|атмосферната наука]] също се разглежда отделен клон на естествените науки. Това поле изучава характеристиките на различните слоеве на атмосферата от нивото на земята до ръба на пространството. Времевият мащаб на изследването също варира от ден на век. Понякога областта включва и изучаване на климатични модели на планети, различни от Земята.

==== Океанография ====
{{Основна|Океанография}}

Сериозното изследване на океаните започва в началото и средата на [[20 век]]. Като област на естествените науки, тя е сравнително млада, но самостоятелни програми предлагат специализации по темата. Въпреки че остават някои противоречия относно категоризирането на областта под земни науки, интердисциплинарни науки или като отделна област сама по себе си, повечето съвременни работници в тази област са съгласни, че тя е узряла до състояние, в което има свои собствени парадигми и практики.

==== Физика ====
{{Основна|Физика}}

Физиката олицетворява изучаването на основните съставни части на [[Вселена]]та, [[Сила|силите]] и взаимодействията, които те упражняват един върху друг, и резултатите, получени от тези взаимодействия. Като цяло физиката се счита за фундаментална наука, тъй като всички други природни науки използват и се подчиняват на принципите и законите на областта. Физиката разчита до голяма степен на [[математика]]та като логическа рамка за формулиране и количествено определяне на принципите.

Изучаването на принципите на Вселената има дълга история и до голяма степен произтича от пряко наблюдение и експериментиране. Формулирането на теориите за управляващите закони на Вселената е централно за изучаването на физиката от много рано, като [[философия]]та постепенно отстъпва на систематично, количествено експериментално тестване и наблюдение като източник на проверка. Ключови исторически развития във физиката включват теорията на Исак Нютон за [[Закон за всеобщото привличане|универсалната гравитация]] и [[Класическа механика|класическата механика]], разбирането на [[електричество]]то и връзката му с [[Магнетизъм|магнетизма]], теориите на Айнщайн за [[Специална теория на относителността|специалната]] и [[Обща теория на относителността|общата теория на относителността]], развитието на [[термодинамика]]та и [[Квантова механика|квантовомеханичния]] модел на атомната и субатомната физика.

Областта на физиката е изключително широка и може да включва толкова разнообразни изследвания като [[квантова механика]] и [[теоретична физика]], [[приложна физика]] и [[оптика]]. Съвременната физика става все по-специализирана, където изследователите са склонни да се фокусират върху определена област, вместо да бъдат „универсалисти“ като [[Исак Нютон]], [[Алберт Айнщайн]] и [[Лев Ландау]], които са работили в множество области.

=== Химия ===
[[Файл:Caffeine.svg|мини|дясно|250п|Тази [[структурна формула]] за молекула [[кофеин]] показва графично представяне на това как са подредени атомите.]]
{{Основна|Химия}}

Съставяйки научното изследване на материята в [[атом]]ен и [[Молекула|молекулярно]] ниво, химията се занимава предимно с колекции от атоми, като [[газ]]ове, молекули, [[кристал]]и и [[метал]]и. Изследват се съставът, статистическите свойства, трансформациите и реакциите на тези материали. Химията също така включва разбиране на свойствата и взаимодействията на отделните атоми и молекули за използване в по-мащабни приложения.

Повечето химични процеси могат да бъдат изследвани директно в лаборатория, като се използват серия от (често добре тествани) техники за манипулиране на материали, както и разбиране на основните процеси. Химията често е наричана „централна наука“ поради ролята й в свързването на другите природни науки.

Ранните експерименти в химията имат своите корени в системата на [[алхимия]]та, набор от вярвания, съчетаващи мистицизъм с физически експерименти. Науката за химия започва да се развива с работата на [[Робърт Бойл]] – откривателят на газа, и [[Антоан Лавоазие]], който разработва теорията за запазване на масата.

Откриването на химичните елементи и [[Атомна теория|атомната теория]] започва да систематизира тази наука и изследователите развиват съществено разбиране за [[Агрегатно състояние|състоянията на материята]], [[йон]]ите, [[Химична връзка|химичните връзки]] и [[Химична реакция|химичните реакции]]. Успехът на тази наука води до допълнителна [[химическа промишленост]], която днес играе важна роля в световната икономика.

== Източници ==
<references/>

== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Natural sciences}}
* {{Икона|bg}} [http://www.prirodninauki.bg/ prirodninauki.bg] – Уебсайт свързан с обучението по природни науки в България.

{{Природни науки}}
{{Биология (клонове)}}
{{Химия (клонове)}}
{{Физика раздели}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Наука}}

[[Категория:Естествени науки| ]]