Направо към съдържанието

Простатит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Микроскопска снимка, показваща възпалена простатна жлеза с развитие на простатит. Вляво се вижда нормална невъзпалена простатна жлеза.

Простатит (на латински: Prostatitis) е възпаление или инфекция на простатната жлеза. Простатата произвежда част от семенната течност, която помага в пренасянето на спермата и е много важна за пълноценното психическо и физическо мъжко здраве, затова когато тази жлеза е засегната от простатит, страда цялостното здравословно състояние. Заболяването причинява проблеми с уринирането, сексуална дисфункция и общи здравни проблеми, като чувство на умора и депресия.

Причини за простатит могат да бъдат съвкупност от фактори, които увреждат простатата. Той може да се появи в резултат на имунна реакция на тялото срещу инфекция, но също се появява и при липса на инфекция.

Основните причини за появата на простатит са:

  • бактериална инфекция;
  • автоимунна реакция или нарушена имунна реакция;
  • невромускулно напрежение или физическо нараняване в областта.

Различните типове простатит се определят по различните нива на болка, бели кръвни телца в урината, наличните симптоми и бактериите в урината. Понякога, за да се подпомогне отделянето от простатата на нужните за изследване секрети, които може да съдържат бели кръвни телца и бактерии, се прилага масаж на простатата.

Има четири основни типа простатит:

  • остър бактериален простатит;
  • хроничен бактериален простатит;
  • хроничен простатит/хронична болка в таза;
  • асимптоматичен възпалителен простатит.

Симптомите и лечението варират в зависимост от това какъв е типа на простатита.

Признаци и симптоми

[редактиране | редактиране на кода]

Симптомите могат да включват:

  • болка или парене при уриниране;
  • проблеми при уриниране;
  • често уриниране, особено през нощта;
  • усещане на спешна нужда да се уринира;
  • болка в слабините, долната част на гърба, корема, пениса или тестисите;
  • болка при еякулация.

Мъжете трябва да си правят годишен преглед на простатата след 45-годишна възраст, дори ако нямат никакви симптоми за проблеми с простатата. В случаи с повтарящи се прояви на заболяването, може да има нужда от непрекъснато лечение с периодични прегледи.

  1. Habermacher GM, Chason JT, Schaeffer AJ (2006). „Prostatitis/chronic pelvic pain syndrome“. Annu. Rev. Med. 57: 195 – 206.16409145.
  2. Prostatitis – at the Open Directory Project
  3. J. Curtis Nickel (1999). Textbook of prostatitis. Taylor & Francis. pp. 27–. ISBN 9781901865042. Посетен на 18 април 2010.
  4. ^ Collins MM, Stafford RS, O'Leary MP, Barry MJ (1998). „How common is prostatitis? A national survey of physician visits“. J. Urol. 159 (4): 1224 – 8. doi:10.1016/S0022-5347(01)63564-X. PMID 9507840.