Пътеводител за заблудените
| „Ръководство за недоумение“ | |
| „دلالة الحائرين“ | |
 Детайл от ръкописно копие от 1200 – 1400 г. | |
| Автор | Моисей Маймонид |
|---|---|
| Създаден | около 1190 г. Абасидски халифат |
| Първо издание | 1190 г. |
| Оригинален език | Юдео-арабски |
| Жанр | философия |
| „Ръководство за недоумение“ в Общомедия | |
Пътеводител за заблудените (на арабски: دلالة الحائرين, далалат ал-хаирин; на иврит: מורה נבוכים, Море невухим) е един от трите основни труда на определяния като най-значим средновековен еврейски книжовник и философ Маймонид.
Написан е около 1190 година на юдео-арабски език под формата на писмо от три части до ученика на Маймонид Йосиф бен Юда. Текстът е основният източник за философските възгледи на Маймонид и е най-популярната му книга извън еврейския свят, тъй като идеите му теодицеята и отношението между философия и религия излизат извън рамките на богословието на юдаизма.[1] След написването ѝ „почти всеки философски труд през остатъка от Средновековието цитира, коментира или критикува възгледите на Маймонид“.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Maimonides // Посетен на 10 октомври 2007.
- ↑ Encyclopaedia Judaica, Moses Maimonides. // Архивиран от оригинала на 2008-12-24. Посетен на 11 октомври 2007. Second Edition, Volume 13, p. 388.
Тази статия, свързана с философия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.