Пътна помощ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пътната помощ  – Мобилна автосервизна дейност за оказване на пътна помощ на хора, попаднали в бедствия, пътно произшествие или авария по време на пътуване с автомобил или друго превозно средство

Специализираното ремонтно превозно средство (мобилна работилница) трябва да има възможност да: репатрира повреден автомобил чрез специално приспособление, лебедка, кран, колесен подемник (за превоз на превозно средство с повредена ходова част или липсващи колела или гуми),теглене от камион с кука на макара, доставяне на консумативи, авточасти, ремонт на ППС на място, доставка на провизии, издърпване от канавки, снежни преспи и други. Времето за отзоваване до авариралото ППС е максимум 30мин. а времето за ремонт да е максимално кратко до 20-30мин при спазване Наредба 3 за Временна организация на движението. Целта е възстановяване експлоатационната годност на автомобила който да продължи пътуването си или да се предвижи до най – близкия сервиз. Ако е невъзможно да се ремонтира автомобила се репатрира до най-близкия сервиз или местодомуване. Район на действие на ремонтния автомобил е до 100 км от оперативната база според Регламент 561 на (ЕО)

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

В далечното миналото или т.нар. зора на автомобилизма, повечето шофьори са имали знания и възможност да отстраняват сами повредите си, но с напредването на технологията, автомобилите започнали да стават все по сложни и трудни, с което не всеки можел да се справя. Първите данни за стартиране на подобна услуга идват от далечната 1897 г., през която е създадена в Лондон – Великобритания първата организация с такава цел е The Royal Automobile Club в превод – Кралски автомобилен клуб.

Германците създават първия частен клуб през 1902 – Allgemeiner Deutscher Automobil-Club

През 1927 е създадена подобна организация и в Америка – American Automobile Association частна организация, която по-късно прави подразделение и в Канада – Canadian Automobile Association.

По-късно и в Европа се появяват подобни клубове, като в повечето страни не били частни, а държавни подразделения и таксата за тях не се изразява в членски внос, а била под формата на Гражданска отговорност.

Много автомобилни производители сформирали собствени клубове, за своите клиенти. Понякога услугите им били безплатни за период от време или идват в пакет с покупката на нов автомобил.

Автомобилната индустрия в САЩ се развивала с високи темпове и в градовете доста от хората вече притежавали автомобили. С времето и нуждата от подобна услуга също нараснала, като тогава правителствен отдел по Транспорта, създал специални патрули отговарящи за безопасността по магистралите и пътища от главна мрежа – Highway Assistance Patrols или още с наименование Highway Safety Patrols.

Първата българска организация с подобни и други услуги е създадена през 1957 г. на 3 юли, като тогава е била с име „Български автомобилен и туринг клуб“ (БАТК). След това е преименувана на Съюз на българските автомобилисти (СБА). По това време в тази дейност, но предимно при бедстващи от природни катаклизми, са се включвали и от Гражданска защита.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roadside assistance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​