Рихулф
| Рихулф | |
| архиепископ на Майнц | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 813 г.
|
| Религия | католицизъм |
Рихулф (на немски: Richulf, Richolf, † 9 август 813, Майнц) е от 787 до смъртта си архиепископ на Майнц.
Произход и управление
[редактиране | редактиране на кода]Той произлиза от франкска благородническа фамилия от Ветерау. Заедно с брат си Рутекар той подарява собствености в Рьоделхайм на манастир Фулда. По-късният архиепископ Отгар от Майнц († 847) е негов племенник.
Рихулф е ученик на Алкуин и водещ в двора на Карл Велики. Първо служи като мисус на Тасило III от Бавария през 781 г. Той придружава Карл Велики до Рим (781). На 4 март 787 г. в катедралата на Фритцлар той е помазан за епископ.
Рихулф започва да строи манастирската църква Св. Албан в Майнц (осветена на 1 декември 805). В капелата на Бонифаций той строи гробница на архиепископите на Майнц. През 811 г. Рихулф е в списъка на свидетелите на завещанието на Карл Велики. На 9 юни 813 г. той ръководи заедно с архиепископ Хилдеболд († 818) от Кьолн синода в манастир Св. Албан пред Майнц.
Умира на 9 август 813 г. и е погребан в манастир Св. Албан пред Майнц.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Johann Peter Schunk: Beyträge zur Mainzer Geschichte, Fleischer, 1789, S. 224
- Richard Corradini: Die Wiener Handschrift Cvp 430*. Ein Beitrag zur Historiographie in Fulda im frühen 9. Jahrhundert (Fuldaer Hochschulschriften 37). Josef Knecht, Frankfurt am Main 2000, S. 37f.; S. 41.
- Ulrich Hussong: Studien zur Geschichte der Reichsabtei Fulda bis zur Jahrtausendwende, Teil. 2. Archiv für Diplomatik. Band 32, 1986, S. 146 – 148; S. 150.
- Theodor Schieffer: Erzbischof Richulf (787 – 813). Jahrbuch für das Bistum Mainz. Band 5, 1950, S. 329 – 342.
- Franz Staab: Erzbischof Richulf (787 – 813). Friedhelm Jürgensmeier: Handbuch der Mainzer Kirchengeschichte, Bd. 1 Christliche Antike und Mittelalter, Teil 1. (Beiträge zur Mainzer Kirchengeschichte 6). Echter, Würzburg 2000, S. 102f.; S. 138; 144 – 150; S. 841 – 843.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Richulfus archiepiscopus Moguntinus, Repertorium „Geschichtsquellen des deutschen Mittelalters“