Хилдеболд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хилдеболд и абатиса Ида на кулата на Кьолнското кметство

Хилдеболд с допълнителното име Аарон (на немски: Hildebold, Hildebald, Aaron, на латински: Hildebaldus, † 3 септември 818 в Кьолн) е от 787 до 795 г. епископ на Кьолн и от 795 до 818 г. първият архиепископ на Кьолн. Той е тясно свързан с Карл Велики.

През 787 г. Хилдеболд става епископ на Кьолн по желание на Карл Велики. През 791 г. Карл назначава приятеля си Хилдеболд за ерцкаплан на дворцовата капела и също за канцлер на имперската канцелария. Той е от неговите най-значими съветници. По молба на Карл папа Адриан I освобождава през 794 г. Хилдеболд от задължението му да резидира в Кьолн, и той управлява от двора на Карл. Поетите Алкуин, Ангилберт и Теодулф го споменават в стихотворенията си.

По желание на крал Карл през 794/795 г. папа Адриан I издига епископството Кьолн на архиепископство и епископ Хилдеболд на архиепископ. Хилдеболд започва разширяването на тогавашната катедрала на Кьолн, основава катедрално училище и библиотека.

На 30 март 805 г. той помазва в Кьолн фризийския и саксонски мисионер Людгер за първия епископ на Мюнстер. През 813 г. той ръководи заедно с архиепископ Рихулф синода в манастир Св. Албан пред Майнц. Същата година той помазва Лудвиг Благочестиви, наследникът на император Карл, за франкски крал. През 814 г. архиепископ Хилдеболд дава на своя приятел Карл в Аахен маслосвет. Още през 811 г. той подписва като пръв свидетел завещанието на императора. Карл получава от него последното помазване. След смъртта на императора той запазва позицията си. През 816 г. той извиква тържествено папа Стефан V в Реймс, където се подготвя коронизацията на крал Лудвиг Благочестиви за римски император. Архиепископ Хилдобалд умира на 3 септември 818 г. в Кьолн и е погребан в Св. Гереон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl der Große und Hildebald, Goswin Peter Gath: Kölner Sagen, Greven Köln 7. Aufl. 1985, ISBN 3-7743-0220-0
  • Geschichte des Erzbistums Köln. Bd. 1 S.86ff.
  • Hildebold (Hildebald) von Köln, Stadlers Heiligenlexikon, Band 2, 1861
  • Ernst Ludwig Dümmler: Hildebald. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 397 f.
  • W. Schäfke: Hildebald. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 10–11.
  • Erich Wisplinghoff: Hildebald. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 118 (Digitalisat).
  • Friedrich Wilhelm Bautz: HILDEBOLD. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 844–845.
  • Heinz Fingert: Die Dombibliothek zu Köln, Vortrag, gehalten anlässlich der Präsentation der "Digitalen Handschriftenbibliothek Köln" am Donnerstag, dem 31. Mai 2001 online
  • Geschichte des Erzbistums Köln. Bd. 1: Das Bistum Köln von den Anfängen bis zum Ende des 12. Jahrhunderts, hg. von Eduard Hegel, 2. Aufl. neu bearbeitet v. Friedrich Wilhelm Oediger, Bachem Köln 1971
  • Joachim M. Plotzek: Zur Geschichte der Kölner Dombibliothek. In: Glaube und Wissen im Mittelalter. Katalogbuch zur Ausstellung. München 1998, S. 15-64 online

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]