Людгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Велики дава на Людгер брабантския манастир Лотуза. От Vita secunda Ludgeri.
Крипта с ковчеже на Св. Людгер

Свети Людгер (на немски: Heilige Liudger, * ок. 742 при Утрехт, † 26 март 809 при Билербек) е мисионер, от 800 до 809 г. основател и абат на манастир Верден и на манастир Св. Лудгери в Хелмщет и първият епископ на Мюнстер (805–809). Той е Светия и се чества на 26 март.

Той е от знатен благороднически род от Фризия, син на християните Тиадгрим и Лиафбург. Учи между 756 и 767 г. в църковното училище (манастир Св. Мартин) в Утрехт. Негов учител там е мисионерът Грегор от Утрехт († 775). През 767 г. той учи в Йорк в църковното училище на учения Алкуин (730–804). Същата година там архиепископ Етелберт от Йорк прави Людгер на дякон. През 768/769 г. той е в Утрехт и след това до средата на 772 г. в Англия. Конфликти между англи и фризи го карат да се върне в манастир Св. Мартин, който напуска след смъртта на Грегор (775). В чест на времето му в Утрехт Людгер пише Vita Gregorii за живота на своя учител.

През 776 г. Людгер започва да мисионизира във Фризия. На 7 юли 777 г. в Кьолн той е ръкоположен за свещеник. Людгер отива на поклонение в Рим (784) и Монтекасино (784/785–787). След завръщането му във Фризия франкският крал Карл Велики (768–814) го прави на мисионерски ръководител за Средна Фризия (787), също става мисионер с ръководство на манастир Св. Петър в Лотуза (Лоьце).

През 792 г. Карл Велики дава на Людгер мисионерското ръководство в западна Саксония. През 793 г. Людгер основава в Мюнстер канонически манастир и мисионерско епископство. На 30 март 805 г. той е помазан в Кьолн от Хилдеболд (787–818), архиепископ на Кьолн, за първият епископ на Мюнстер.

Людгер пътува из своето епископство и умира на 26 март 809 г. в Билербек в присъствието на брат му. Той е закараб´н в Мюнстер и след един месец във Верден, където го погребват на 28 април извън първата абатска църква, по негово желание, близо до главния олтар. По-късно на гроба му построяват крипта.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Josef Alfers: Mit Liudger auf dem Lebensweg. Münster: Dialogverlag 2009, ISBN 978-3-941462-06-9
  • Arnold Angenendt: Liudger. Missionar, Abt, Bischof im frühen Mittelalter. Münster: Aschendorff, 2005, ISBN 3-402-03417-4
  • Eckhard Freise: Liudger. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 2038.
  • Adriaan Breukelaar: LIUDGER. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 5, Bautz, Herzberg 1993, ISBN 3-88309-043-3, Sp. 138–139.
  • Karl Schmid: Liudger. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 716 (Digitalisat).
  • Rudolf Ludger Schütz (Communitas scncti Ludgeri, Hrsg.): Heiliger Liudger. zeuge des Gleubens 742-809. Gedenkschrift zum 1200. Todestag. Bochum: Kamp 2009, ISBN 978-3-89709-699-8
  • Wilhelm Wattenbach: Liudger. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 4 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]