Теодулф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодулф
Théodulf d'Orléans
френски поет
Église 09173 transept chapelle Théodulphe.JPG
Роден
750 г.
Починал
18 декември 821 г. (71 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Литература
Жанрове стихотворение, поема, химн
Теодулф в Общомедия

Теодулф (на латински: Theodulfus Aurelianensis, Theodulf, на френски: Théodulf d'Orléans, * ок. 750/760, † 821 в Льо Ман или Анже) е западно-готски учен и поет, съветник на Карл Велики, епископ на Орлеан (798 – 813) и абат на Фльори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Испания. През 798 г. Теодулф е заедно с Лайдрад от Лион missus dominicus, съдебен заместник на краля в Южна Франция. Той посещава там Септимания и служи най-вече в Нарбона.

Независимо от Алкуин около 800 г. Теодулф нарежда своя ревизия на латинския текст на библията Вулгата на Йероним. Тези текстове са запазени шест Codices. От него са запазени около 80 стихотворения.

През 800 г. Теодулф посреща Карл Велики в Орлеан и го придружава до Рим, където защитава папа Лъв III против неговите римски обвинители и участва в коронацията на Карл.

Когато Карл Велики умира през 814 г., Теодулф е между свидетелите на неговото завещание. Той е в началото в добри отношения със сина и наследника на Карл Лудвиг Благочестиви. Малко след коронизацията на Лудвиг той попада в немилост. През 817 г. Теодулф е обвинен в знание за заговора на племенника на Лудвиг Бернхард от Италия, през 818 г. е осъден на събор в Аахен и му вземат службите. Той живее последните си три години в затвор и изгнание.

По време на затвора му в Анже той пише литургическия важен химн Gloria, laus et honor, който се пее на Цветница. Теодулф пеел този химн на прозореца на своята затворническа килия. Лудвиг го чул през 821 г. и помилвал и отново поставил на епископската му служба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodulfi Carmina. Poetae Latini medii aevi 1: Poetae Latini aevi Carolini (I). Herausgegeben von Ernst Dümmler. Berlin 1881, S. 437 – 581 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)
  • Elisabeth Dahlhaus-Berg: Nova antiquitas et antiqua novitas: typologische Exegese und isidorianisches Geschichtsbild bei Theodulf von Orléans. Köln, Wien: Böhlau 1975 ISBN 3-412-12374-9
  • Paul Speck: Die Interpolationen in den Akten des Konzils von 787 und die Libri Carolini. Bonn: Habelt 1998 ISBN 3-7749-2879-7
  • Andreas Kränzle: Theodulf. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 11, Bautz, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 1003 – 1008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]