Симеон Варчев
 Симеон Варчев | |||
 | |||
| Персонална информация | |||
|---|---|---|---|
| Роден | 7 август 1943 г. | ||
| Починал | 23 ноември 2020 г. | ||
| Националност | България | ||
| Кариера | |||
| |||
| |||
| |||
| |||
| Симеон Варчев в Общомедия | |||
Симеон Нанев Варчев е български баскетболист, а по-късно – един от най-успешните български баскетболни треньори. Като треньор печели многократно титлите на страната.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 август 1943 г. в Разград.[1] Играе близо 20 години в различни отбори в България, като преминава през родния си Лудогорец в Разград, ВИФ, Миньор (Перник) и Лъсков (Ямбол). Шампион е на България при кадетите.
Именно край река Тунджа започва и славният му път в треньорството. Бил е начело на Лъсков, Балкан, Академик (Варна), Черно море. Като треньор печели титлите на страната през 1985, 1998 и 1999 г. Има и сребърни медали от 1990, 1991, 1996, 1997, 2000 и е бронзов медалист през 1979, 1982, 1984, 1993. Води отбора си до триумф в турнира за Купата на България през 1998, 1999 и 2000 г.
Начело на мъжкия национален отбор има осмо място на Европейското първенство през 1991 г. и 13-то през 1993 г.
Носител е на най-високото отличие в българския баскетбол – Приз за изключителни заслуги.
Симеон Варчев ще остане в най-епичните и важни страници от историята не само като перфектен баскетболен специалист, а най-вече като всеотдаен човек. Дори само една част от делото му е достатъчна за спортната гордост на България. Той е откривателят и създателят на десетки баскетболни таланти, сред които Георги Глушков и Тодор Стойков, Деян и Калоян Иванови и много други.[2]
