Синдромът на Аспергер е психично разстройство от аутистичния спектър, характеризиращо се със значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. То се отличава от други разстройства от аутистичния спектър по относителното запазване на езиковото и познавателно развитие. Макар и да не са задължителни за диагнозата, често се наблюдават също слаба двигателна координация и нетипична употреба на езика. За хората, имащи синдром на Аспергер, често е типичен силен, почти маниакален интерес към дадена област,[1][2] докато при необичайни за тях дейности може да имат трудности. Често поради усамотение такива хора може да преживеят депресивни състояния, които може да окажат влияние на имунната система. Състоянието Аспергер е познато още като синдром на малкия професор, защото въпреки негативите тези хора са по-интелигентни от останалите в дадена област. Те трудно създават и поддържат приятелства, защото най-често са вманиачени в своите интереси, говорят само за тях. Възможно е поведението им да бъде неловко и социално неприемливо. Друга характерна особеност е, че хората с Аспергер трудно фокусират вниманието си.
Синдромът на Аспергер носи името на австрийския доктор Ханс Аспергер, който първи описва заболяването през 1944 година. Терминът синдром на Аспергер обаче се въвежда в медицината едва през 1981 година, тъй като работата на откривателя му е останала неизвестна много дълго време.
