Направо към съдържанието

Синдром на Гертсман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синдром на Гертсман
Класификация и външни ресурси
МКБ-10F81.2
МКБ-9784.69

Синдромът на Гертсман е неврологично разстройство, което се характеризира с ред симптоми, които предполагат наличието на лезия в определена зона на мозъка. (Не трябва да се бърка със Синдрома на Гертсман-Щроуслер-Шейнкер, който е атипична вирусна инфекция на централната нервна система). Синдромът получава името си от австрийския лекар и невролог Йозеф Гертсман.

Синдромът на Гертсман се характеризира с 4 основни симптома:

  1. Дисграфия/аграфия: нарушения в способността за писане[1][2]
  2. Дискалкулия/акалкулия: затруднения в научаването или разбирането на аритметичните действия[1][2]
  3. Пръстова агнозия: невъзможност за различаване на пръстите на ръката[1][2]
  4. Ляво-дясна дезоориентация[1][2]

Това разстройство често се асоциира с лезии в мозъка в доминантната (обикновено лява) хемисфера, включително в гънките на мозъчната кора ъглова гънка (gyrus angularis) и надкраева гънка (gyrus supramarginalis) близо до темпоралния лоб и париеталния лоб. В научната литература има доста дебати за това дали Синдрома на Гертсман действително представлява единен, теоретично мотивиран синдром. Това е поставяно под съмнение от невролозите и невропсихолозите. Ъгловата гънка основно отговаря за преработката на визуалните образи на буквите и думите в смислена информация, както се прави по време на четене.

  1. а б в г Vallar G. Spatial neglect, Balint-Homes' and Gerstmann's syndrome, and other spatial disorders // CNS Spectr 12 (7). Юли 2007. с. 527–36.
  2. а б в г Carota A, Di Pietro M, Ptak R, Poglia D, Schnider A. Defective spatial imagery with pure Gerstmann's syndrome // Eur. Neurol. 52 (1). 2004. DOI:10.1159/000079251. с. 1–6.