Слухов протектор
- Антифон пренасочва насам. За музикалната форма вижте Антифон (музикална форма).
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f7/Cold-Weather_Ear_Muffs_2017.jpg/220px-Cold-Weather_Ear_Muffs_2017.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Ear_muff_white_bg.jpg/220px-Ear_muff_white_bg.jpg)
Слухови протектори или антифони (разг. предпазни наушници) представляват приспособление за предпазване на слуховата система на човека от външни въздействия като силен звук или студ. Обикновено се използват при работа в шумозамърсена среда (около самолети, при строително-ремонтни дейности, дърводобив и др.)
Предназначение[редактиране | редактиране на кода]
Слуховите протектори са част от личните предпазни средства (ЛПС), които са задължителни при извършването на определени професионални дейности. Но могат да се използват и по индивидуално желание, когато става въпрос за хоби дейности – при ремонт в дома (работа с къртач) или работа в гаража (работа с машини за шлайфане). Предназначението на слуховите протектори е предотвратяване на трайни увреждания на слуха, настъпващи вследствие на ежедневно излагане условия с ниво на шум над 85 dB.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/Chainsaw_helmet.jpg/220px-Chainsaw_helmet.jpg)
Антифонът е изграден от черупка (корпус на наушника), в която е монтирана затихвателната вложка. По външния ръб на черупката се намира възглавничката, която осигурява комфорт при носене и плътно уплътняване около ушната мида. Съвременните протектори позволяват подмяна на компоненти и не са с фиксиран период на използване. Затихвателните вложки и възглавничките могат да бъдат подменени от потребителя, като препоръчителният период на подмяна на вложката е поне 2 пъти годишно, за да се осигури постоянно ниво на затихване, добро уплътняване, комфорт и хигиена.
Съществуват редица модели протектори, изработени от различни материали и пригодени за използване в различни шумови среди. Най-широко разпространените са протекторите за хоби нужди, които частично покриват и изискванията на някои производства, при които нивото на шум е сравнително ниско. При тях наушниците са запълнени със специална пяна. Специализираните протектори се проектират и изработват предимно за работа в горското стопанство (работа със самоходни или преносими машини с двигател с вътрешно горене), както и за производства с много високи нива на шум (машиностроителни заводи, чугунодобивни предприятия, подземни мини и т.н.). Те имат много добри характеристики на затихване и вложката на наушниците им е запълнена с пяна и течност, за да се получи по-добро филтриране на вредния шум.
Масово хоби е протекторите да се монтират на лента за глава (пластмасова или метална) и наподобяват стереослушалки. Някой от модификациите за горското стопанство са монтирани на носещ обръч, който пристяга около челото, слепоочията и тила. Това дава позволява на обръча да се монтират и предпазни маски, освен слухови протектори. Масово обаче за целите на горското стопанство и индустрията, протекторите се монтират чрез носачи на предпазна каска.
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/%D0%9D%D0%B0%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-2-bg.jpg/220px-%D0%9D%D0%B0%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-2-bg.jpg)
Съвременните слухови протектори се произвеждат и тестват съгласно европейския стандарт EN 352-3, като параметрите, подлежащи на измервания и контрол, са: тегло; чуваеми честоти в Hz; средна стойност на затихване в dB; стандартно отклонение в dB.
За да има ефект от използването на слухови протектори и за да се гарантира и осигури предвиденият защитен ефект, е необходимо носенето на технически годни и пригодени за нивото на шума слухови протектори през 100% от времето, в което работещия се излага на шума. При 99% рязко се намалява защитният ефект, а при 90% вече няма гаранция за ефективна защита на слуха.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rosenstock, Linda и др. Occupational Noise Exposure. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health, 1998. с. 122. Посетен на 7 септември 2016. Превод на руски език: pdf файл и уикиизточник