Протестантската етика и духът на капитализма: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Замяна на файла „Flag_of_the_German_Empire.svg“ с Flag_of_Germany_(1867–1919).svg
 
Ред 10: Ред 10:
| преводач =
| преводач =
| издадена-година = като поредица от есета между [[1904]] и [[1905]]
| издадена-година = като поредица от есета между [[1904]] и [[1905]]
| издадена-държава = [[Файл:Flag_of_the_German_Empire.svg|20px]] [[Германия]]
| издадена-държава = [[Файл:Flag of Germany (1867–1919).svg|20px]] [[Германия]]
| жанр =
| жанр =
| вид =
| вид =

Текуща версия към 04:18, 13 юни 2020

Протестантската етика и духът на капитализма
Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus
Оригиналното издание на Протестантската етика и духът на капитализма
Оригиналното издание на Протестантската етика и духът на капитализма
АвторМакс Вебер
Първо изданиекато поредица от есета между 1904 и 1905 г.
Германия
Оригинален езикнемски

„Протестантската етика и духът на капитализма“ е книга от Макс Вебер, немски социолог и икономист, писана между 1904 г. и 1905 г., като в самото си начало представлява поредица от няколко есета. Излиза на немски език под заглавието: Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus.[1]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за буржоазията, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. Вебер проследява източника му до „световния аскетизъм“ на реформираното християнство с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция.

  • Най-важният въпрос в тезата на Вебер е дали използването на наемен труд, който прави неограниченото натрупване възможно по принцип, го е направило неизбежно на практика, т.е. дали протестантската етика трябва да се разглежда като даваща нужната мотивация за капиталистическо натрупване или по-скоро неговото легитимиране въпреки преобладаващите стойности, покровителстващи прикритата консумация от страна на богатите. Вероятно е невъзможно този проблем да бъде решен окончателно, тъй като всички по-късни примери за отмирането на капитализма са повлияни от силата на първоначалния.
  • Друго основно послание на този труд на именития немски социолог е схващането, че именно протестантството, благодарение на специфичната „протестантска етика“, предлага най-благоприятна среда за развитието капиталистическата икономическа дейност.

Така или иначе теоретичната значимост на творчеството на Вебер е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Даскалов Р., Концепцията на Вебер за същността и генезиса на капитализма във Въведение в социологията на М. Вебер, София:СУ, 1992, с. 249

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Макс Вебер. Протестантската етика и духът на капитализма. София, „Хермес-7“, 1993.