Гаица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-hr}} => {{lang|hr}} |
м Bot: Automated text replacement (-\"([a-zA-Z0-9,\.\–\-\s]*?)\" +''\1'') |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Хърватската азбука''', наричана още '''хърватска латиница''' и '''гаица''' ({{lang|hr|hrvatska abeceda/gajica}}) (по името на съставителя ѝ [[Людевит Гай]]) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака. |
'''Хърватската азбука''', наричана още '''хърватска латиница''' и '''гаица''' ({{lang|hr|hrvatska abeceda/gajica}}) (по името на съставителя ѝ [[Людевит Гай]]) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака. |
||
Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в [[Австрийска империя|Австрийската империя]] от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на [[хърватски]]: |
Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в [[Австрийска империя|Австрийската империя]] от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на [[хърватски]]: ''Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov''. |
||
[[Файл:Matica, ljudevit gaj.jpg|мини|Людевит Гай]] |
[[Файл:Matica, ljudevit gaj.jpg|мини|Людевит Гай]] |
Версия от 20:25, 18 октомври 2020
Предлага се тази статия да се обедини със страницата сръбска латиница. |
Хърватската азбука, наричана още хърватска латиница и гаица (на хърватски: hrvatska abeceda/gajica) (по името на съставителя ѝ Людевит Гай) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.
Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в Австрийската империя от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на хърватски: Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov.
По силата на Виенския книжовен договор за създаването на общ сърбо-хърватски език гаицата е приета за втора сръбска азбука (сръбска латиница) след Вуковата сръбска кирилица.
Източници
- Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1971.
- Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1994.
- Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 2000.
- Lada Badurina, Ivan Marković, Krešimir Mićanović, Hrvatski pravopis, Matica hrvatska, Zagreb, 2007., ISBN 978-953-150-815-5