Алексей Мандрикин: Разлика между версии
м Общи промени |
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
| роден-място = Област на Донската войска, [[Руска империя]] |
| роден-място = Област на Донската войска, [[Руска империя]] |
||
| починал-дата = [[17 октомври]] [[1913]] |
| починал-дата = [[17 октомври]] [[1913]] |
||
| починал-място = [[Курск]], Руска империя |
| починал-място = [[Курск]], [[Руска империя]] |
||
| националност = {{Русия}} |
| националност = {{Русия}} |
||
| работил = |
| работил = |
||
Версия от 17:52, 23 ноември 2020
| Алексей Мандрикин | |
| руски офицер | |
| Роден |
Област на Донската войска, Руска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Русия |
Алексей Григориевич Мандрикин (на руски: Алексей Григорьевич Мандрыкин) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).
Биография
Алексей Мандрикин е роден на 12 февруари 1837 г. в станица Новочеркаска, Област на Донската войска, в семейството на потомствен дворянин. Завършва Новочеркаската класическа гимназия и се ориентира към военното поприще според казашката традиция. Постъпва на военна служба в 51-ви Донски казашки полк (1854)
Участва в Кавказката война (1854-1867). Награден е с войнишки Георгиевски кръст IV степен, III степен и II степен (1856, 1857, 1863). Произведен е в първо офицерско звание хорунжий (1863).
Служи последователно като командир на сотня, ескадрон и дивизион в 22-ри, 72-ри, 1-ви, 51-ви, 64-ти Донски казашки полк и Лейбгвардейския казашки полк (1856-1877). Повишен е във военно звание полковник от 13 април 1875 г.
Участва в Руско-турската война (1877-1878). Проявява се при превземането на Ловеч на 5 юли 1877 г. Бие се храбро до края на войната като командир на 21-ви Донски казашки полк. Награден е с орден „Свети Станислав“ II степен с мечове, орден „Света Ана“ II степен с мечове и златно оръжие „За храброст“ (1878, 1879).
След войната продължава военната си служба като командир на 21-ви Донски казашки полк, 9-и Донски казашки полк и 2-ра бригада на 3-та кавалерийска дивизия (1879-1890). Повишен е във военно звание генерал-майор от 7 февруари 1890 г. Окръжен атаман на Хоперски и Ростовски окръзи на Донската войска (1891-1902). Излиза в оставка с повишение във военно звание генерал-лейтенант от 30 ноември 1902 г.
Умира на 17 октомври 1913 г. в Курск.
Източници
- Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с.331.
- Список генералам по старшинству. Санкт Петербург, Составлен по 1 сент. 1891 г.