Найден Йованович: Разлика между версии
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
}} |
}} |
||
'''Хаджи Найден Йоанович''' е български възрожденски писател, книгоиздател и книжар. |
'''Хаджи Найден Йоанович''', известен като '''Татарпазарджичанина''' е български възрожденски учител, писател, книгоиздател и книжар. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 19:43, 24 ноември 2020
| Найден Йованович | |
| български възрожденски писател, книгоиздател и книжар | |
| Роден |
около 1805 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | книгоиздаване |
Хаджи Найден Йоанович, известен като Татарпазарджичанина е български възрожденски учител, писател, книгоиздател и книжар.
Биография
Роден е в с. Хаджилий (дн. Юнаците), Пазарджишко. След смъртта на родителите си се преселва в Пазарджик. Учи и работи в Пазарджик при вуйчо си епископ Дионисий Агатоникийски. Сам се определя като „ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария.” Учител е в Пазарджик (до 1834). Няколко години е учител в Батак, после работи като книгоиздател и пътуващ книжар. Родоначалник на книгоиздателството и книжарството в България. Книгите си печата в Белград и Букурещ. Има предположения, че е автор на песента „Откога се е, мила моя майно льо“.[1] Отпечатва и разпространява едни от първите литографии в България, с образите на исторически личности - българските царе Иван Шишман и Иван Владимир, Кирил и Методий и Александър Македонски.
Умира в Белград.[2]
Творчество
- „Месецослов или календар за лето 1847...“ (Букурещ, 1846)
- „Чистописание за българските юноши“ (Букурещ, 1848)
- „Нови български песни...“ (Белград, 1851)
- „Снотълковател...“ (Белград, 1852)
- „Философъско поучение...“ (Белград, 1854) и др.
Източници
- Константинов, Г., Български писатели, Български писател, С., 1961
Бележки
- ↑ Николай Аретов, Проблемът за автентичността на текстовете, Национална митология и национална литература. - В: Словото - Българска виртуална библиотека.
- ↑ Найден Йованович в Литературен свят.