Слънчева активност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8
 
Ред 4: Ред 4:
През [[2006]] година изследване публикувано в списанието ''Nature'' достига до извода, че е много малко вероятно слънчевата активност да има силно влияние върху затоплянето на климата.<ref>{{cite journal |last=Foukal |first=Peter |authorlink= |coauthors=''et al.'' |year=2006 |month= |title=Variations in solar luminosity and their effect on the Earth's climate |journal=Nature |volume=443 |issue=7108 |pages=161 – 166 |doi=10.1038/nature05072 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> В същото време в доклада се казва, че не е изключено други фактори, например ултравиолетовите лъчи и не само интензитета на слънчевата радиация да са фактори, които имат значение за климата.
През [[2006]] година изследване публикувано в списанието ''Nature'' достига до извода, че е много малко вероятно слънчевата активност да има силно влияние върху затоплянето на климата.<ref>{{cite journal |last=Foukal |first=Peter |authorlink= |coauthors=''et al.'' |year=2006 |month= |title=Variations in solar luminosity and their effect on the Earth's climate |journal=Nature |volume=443 |issue=7108 |pages=161 – 166 |doi=10.1038/nature05072 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> В същото време в доклада се казва, че не е изключено други фактори, например ултравиолетовите лъчи и не само интензитета на слънчевата радиация да са фактори, които имат значение за климата.


Един от българските учени, които се занимават с проблемите на слънчевата активност от началото на 80-те години е д-р [[Борис Комитов]] от Института по астрономия. Според неговите заключения най-вероятният сценарий за поведението на слънчевата активност през XXI век е настъпването на свръхвекови минимум който би довел до логичната последица от застудяване.<ref>[http://blog.360.yahoo.com/blog-Sxx6o9Und7VrkxuGW75cGAP5YM8-?cq=1&p=1078 Ст.н.с. д-р Борис Комитов от Института по астрономия при БАН: Глобалното затопляне спря]</ref>
Един от българските учени, които се занимават с проблемите на слънчевата активност от началото на 80-те години е д-р [[Борис Комитов]] от Института по астрономия. Според неговите заключения най-вероятният сценарий за поведението на слънчевата активност през XXI век е настъпването на свръхвекови минимум който би довел до логичната последица от застудяване.<ref>[http://blog.360.yahoo.com/blog-Sxx6o9Und7VrkxuGW75cGAP5YM8-?cq=1&p=1078 Ст.н.с. д-р Борис Комитов от Института по астрономия при БАН: Глобалното затопляне спря]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Текуща версия към 18:41, 6 март 2021

Последните 30 години на слънчева активност

Под слънчева активност се разбират промените в количеството излъчена енергия от Слънцето. Забелязани са различни периодични явления, като най-добре изучен е 11-годишният цикъл на слънчевите петна. През последните години слънчевата активност се наблюдава и изследва с помощта на спътници. Интересна задача пред учените е да се разбере до каква степен (ако изобщо) промените в слънчевата активност оказват влияние върху климата на Земята и по-специално върху глобалното затопляне.

През 2006 година изследване публикувано в списанието Nature достига до извода, че е много малко вероятно слънчевата активност да има силно влияние върху затоплянето на климата.[1] В същото време в доклада се казва, че не е изключено други фактори, например ултравиолетовите лъчи и не само интензитета на слънчевата радиация да са фактори, които имат значение за климата.

Един от българските учени, които се занимават с проблемите на слънчевата активност от началото на 80-те години е д-р Борис Комитов от Института по астрономия. Според неговите заключения най-вероятният сценарий за поведението на слънчевата активност през XXI век е настъпването на свръхвекови минимум който би довел до логичната последица от застудяване.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Foukal, Peter и др. Variations in solar luminosity and their effect on the Earth's climate // Nature 443 (7108). 2006. DOI:10.1038/nature05072. с. 161 – 166.
  2. Ст.н.с. д-р Борис Комитов от Института по астрономия при БАН: Глобалното затопляне спря[неработеща препратка]