Елислав Иванов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 7 май 1957 г. в [[Криводол]]. През 1976 г. завършва СПУ с преподаване на френски език „А. Барбюс“ във [[Враца]]. В периода 1976 – 1980 г. учи във Висшето народно военно училище във Велико Търново. Завършва мотострелкови профил. След това е назначен за командир на взвод в поделение 22770 в Самоков. От 1981 г. е адютант на командира на първа армия<ref>[https://comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=Елислав&ApprovedPersonMidName=&ApprovedPersonLastName=Иванов&ApprovedPersonBirthDate=&ApprovedPersonBirthLocation=&ExaminationPersonPosition=&search=Търсене ЛКД-1462 на Елислав Иванов]</ref>. Член на БКП от 1979 г. На 21 април 2008 г. е назначен на длъжността заместник-директор на [[служба „Военна информация“]] и удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]], считано от 1 юни 2008 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=5150 Указ № 110 за назначаване на полковник Елислав Георгиев Иванов на длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“ и удостояването му с висше военно звание „бригаден генерал“]</ref> На 1 юли 2009 г. е освободен от длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23145 Указ № 206 за освобождаване на бригаден генерал Елислав Георгиев Иванов от длъжността заместник-директор на Служба „Военна информация“]</ref> До декември 2012 г. е военен аташе в Париж. След това е остава на разпореждане на министъра на отбраната. Излиза в запаса през 2015 г.
Роден е на 7 май 1957 г. в [[Криводол]]. През 1976 г. завършва СПУ с преподаване на френски език „А. Барбюс“ във [[Враца]]. В периода 1976 – 1980 г. учи във Висшето народно военно училище във Велико Търново. Завършва мотострелкови профил. След това е назначен за командир на взвод в поделение 22770 в Самоков. От 1981 г. е адютант на командира на първа армия<ref>[https://comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=Елислав&ApprovedPersonMidName=&ApprovedPersonLastName=Иванов&ApprovedPersonBirthDate=&ApprovedPersonBirthLocation=&ExaminationPersonPosition=&search=Търсене ЛКД-1462 на Елислав Иванов]</ref>. Член на БКП от 1979 г. На 21 април 2008 г. е назначен на длъжността заместник-директор на [[служба „Военна информация“]] и удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]], считано от 1 юни 2008 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=5150 Указ № 110 за назначаване на полковник Елислав Георгиев Иванов на длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“ и удостояването му с висше военно звание „бригаден генерал“]</ref> На 1 юли 2009 г. е освободен от длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23145 Указ № 206 за освобождаване на бригаден генерал Елислав Георгиев Иванов от длъжността заместник-директор на Служба „Военна информация“]</ref> От септември 2009 до декември 2012 г. е военен аташе в Париж. След това е остава на разпореждане на министъра на отбраната. Излиза в запаса през 2015 г. През април 2019 г. защитава докторска дисертация във Военната академия в София на тема „Предизвикателства пред военното разузнаване в съвременните конфликти и хибридни заплахи“<ref>Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.375</ref>.


== Образование ==
== Образование ==

Версия от 21:32, 29 април 2021

Елислав Иванов
български офицер
Роден
Елислав Георгиев Иванов
7 май 1957 г. (66 г.)

Учил вНационален военен университет

Елислав Георгиев Иванов е български офицер, бригаден генерал.

Биография

Роден е на 7 май 1957 г. в Криводол. През 1976 г. завършва СПУ с преподаване на френски език „А. Барбюс“ във Враца. В периода 1976 – 1980 г. учи във Висшето народно военно училище във Велико Търново. Завършва мотострелкови профил. След това е назначен за командир на взвод в поделение 22770 в Самоков. От 1981 г. е адютант на командира на първа армия[1]. Член на БКП от 1979 г. На 21 април 2008 г. е назначен на длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“ и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал, считано от 1 юни 2008 г.[2] На 1 юли 2009 г. е освободен от длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“.[3] От септември 2009 до декември 2012 г. е военен аташе в Париж. След това е остава на разпореждане на министъра на отбраната. Излиза в запаса през 2015 г. През април 2019 г. защитава докторска дисертация във Военната академия в София на тема „Предизвикателства пред военното разузнаване в съвременните конфликти и хибридни заплахи“[4].

Образование

  • Висшето народно военно училище „Васил Левски“ – 1976 – 1980

Военни звания

Награди

  • Почетен знак на министерство на отбраната „Св. Георги“, 2-ра степен.

Бележки