Магнетар: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
м Bot: Automated text replacement (- най + най-, -0([1-9]) (януари|февруари|март|април|май|юни|юли|август|септември|октомври|ноември|декември) +\1 \2)
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Magnetar-3b-450x580.gif|мини|200п|Художествено представяне на магнетар заедно с линиите на магнитното поле]]
[[Файл:Magnetar-3b-450x580.gif|мини|200п|Художествено представяне на магнетар заедно с линиите на магнитното поле]]


'''Магнетарите''' ({{lang|en|magnetar}}, съкр. от [[английски език|англ.]] ''magnetic star'', букв. „магнитна звезда“) са вид [[неутронна звезда|неутронни звезди]] с изключително мощно магнитно поле, оценявано на около 10<sup>9</sup> до 10<sup>11</sup> [[Тесла (единица)|T]] (или 10<sup>13</sup> до 10<sup>15</sup> [[Гаус (единица)|G]]). Теоретичните разбирания за тях датират от последното десетилетие на XX в.<ref>(en) Kouveliotou, C.; Duncan, R. C.; Thompson, C. [http://solomon.as.utexas.edu/magnetar.html#SciAm ''Magnetars''], Scientific American, February 2003 p. 35.</ref> Счита се, че това са останки от свръхнови, които не колабират в [[черни дупки]], а остават като свръхплътни звездни обекти. Тяхната скорост на въртене обаче е няколко пъти по-малка, до десетина секунди на оборот. Плътността на [[магнитно поле|магнитното]] им поле е около милиард пъти по-голяма от тази на съвременните [[неодим|неодимови магнити]].<ref>[https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-se-formirat-naj-moshtnite-magniti-vav-Vselenata_137982.html Как се формират най мощните магнити във вселената], offnews.bg, 11 октомври 2019</ref> За такива стойности релативистки и квантови ефекти се комбинират, при които полето се разрежда чрез изпускане на гама лъчи. При време от порядъка на 10 000 години това излъчване изчерпва енергията, необходима за процеса. Магнетарите се считат за обяснение на аномалните рентгенови пулсари (AXPs), меките гама излъчватели (SGRs) и бързите радио взривове (FRB).
'''Магнетарите''' ({{lang|en|magnetar}}, съкр. от [[английски език|англ.]] ''magnetic star'', букв. „магнитна звезда“) са вид [[неутронна звезда|неутронни звезди]] с изключително мощно магнитно поле, оценявано на около 10<sup>9</sup> до 10<sup>11</sup> [[Тесла (единица)|T]] (или 10<sup>13</sup> до 10<sup>15</sup> [[Гаус (единица)|G]]). Теоретичните разбирания за тях датират от последното десетилетие на XX в.<ref>(en) Kouveliotou, C.; Duncan, R. C.; Thompson, C. [http://solomon.as.utexas.edu/magnetar.html#SciAm ''Magnetars''], Scientific American, February 2003 p. 35.</ref> Счита се, че това са останки от свръхнови, които не колабират в [[черни дупки]], а остават като свръхплътни звездни обекти. Тяхната скорост на въртене обаче е няколко пъти по-малка, до десетина секунди на оборот. Плътността на [[магнитно поле|магнитното]] им поле е около милиард пъти по-голяма от тази на съвременните [[неодим|неодимови магнити]].<ref>[https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-se-formirat-naj-moshtnite-magniti-vav-Vselenata_137982.html Как се формират най-мощните магнити във вселената], offnews.bg, 11 октомври 2019</ref> За такива стойности релативистки и квантови ефекти се комбинират, при които полето се разрежда чрез изпускане на гама лъчи. При време от порядъка на 10 000 години това излъчване изчерпва енергията, необходима за процеса. Магнетарите се считат за обяснение на аномалните рентгенови пулсари (AXPs), меките гама излъчватели (SGRs) и бързите радио взривове (FRB).


Към края на 2020 г. са идентифицирани около 30 магнетара.<ref>[http://www.physics.mcgill.ca/~pulsar/magnetar/main.html McGill Online Magnetar Catalog]</ref> Пример за магнетар е звездата SGR 1806 – 20, която има 1 квадрилион пъти по-силно магнитно поле от нашата планета.
Към края на 2020 г. са идентифицирани около 30 магнетара.<ref>[http://www.physics.mcgill.ca/~pulsar/magnetar/main.html McGill Online Magnetar Catalog]</ref> Пример за магнетар е звездата SGR 1806 – 20, която има 1 квадрилион пъти по-силно магнитно поле от нашата планета.
Ред 9: Ред 9:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-se-formirat-naj-moshtnite-magniti-vav-Vselenata_137982.html |заглавие=Как се формират най-мощните магнити във Вселената? |достъп_дата=08 ноември 2020 |дата=11 октомври 2019|издател=OFFNews Наука}}
* {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-se-formirat-naj-moshtnite-magniti-vav-Vselenata_137982.html |заглавие=Как се формират най-мощните магнити във Вселената? |достъп_дата=8 ноември 2020 |дата=11 октомври 2019|издател=OFFNews Наука}}
{{мъниче|астрономия}}
{{мъниче|астрономия}}
{{нормативен контрол}}
{{нормативен контрол}}

Версия от 19:19, 16 май 2021

Художествено представяне на магнетар заедно с линиите на магнитното поле

Магнетарите (на английски: magnetar, съкр. от англ. magnetic star, букв. „магнитна звезда“) са вид неутронни звезди с изключително мощно магнитно поле, оценявано на около 109 до 1011 T (или 1013 до 1015 G). Теоретичните разбирания за тях датират от последното десетилетие на XX в.[1] Счита се, че това са останки от свръхнови, които не колабират в черни дупки, а остават като свръхплътни звездни обекти. Тяхната скорост на въртене обаче е няколко пъти по-малка, до десетина секунди на оборот. Плътността на магнитното им поле е около милиард пъти по-голяма от тази на съвременните неодимови магнити.[2] За такива стойности релативистки и квантови ефекти се комбинират, при които полето се разрежда чрез изпускане на гама лъчи. При време от порядъка на 10 000 години това излъчване изчерпва енергията, необходима за процеса. Магнетарите се считат за обяснение на аномалните рентгенови пулсари (AXPs), меките гама излъчватели (SGRs) и бързите радио взривове (FRB).

Към края на 2020 г. са идентифицирани около 30 магнетара.[3] Пример за магнетар е звездата SGR 1806 – 20, която има 1 квадрилион пъти по-силно магнитно поле от нашата планета.

Източници

  1. (en) Kouveliotou, C.; Duncan, R. C.; Thompson, C. Magnetars, Scientific American, February 2003 p. 35.
  2. Как се формират най-мощните магнити във вселената, offnews.bg, 11 октомври 2019
  3. McGill Online Magnetar Catalog

Външни препратки