Потребител:ShadeOfGrey/14th Waffen Grenadier Division of the SS (1st Galician): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) Създадена чрез превод на страницата „14th Waffen Grenadier Division of the SS (1st Galician)“ |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
== Боен път == |
|||
| ⚫ | |||
{{Военна част}} |
|||
| ⚫ | В средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, под името Байерсдорф, за действия срещу съветските и полските [[партизани]]. Действа в района на [[Замошч]] заедно с елементи от 5-и полк, докато елементи от 4-ти полк са изпратени в района на [[Броди]]. Бойната група изпълнява задълженията си достатъчно добре и получава рядката похвала на германския фелдмаршал [[Валтер Модел]].{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 }} |
||
'''14-та гренадирска СС дивизия (украинска №1)''' (на German 14.''Waffen-Grenadier-Division der SS (ukrainische Nr. 1]''), преди 1944 г., озаглавена '''доброволческа СС дивизия „Галиция“''' (на German ''SS-Freiwilligen дивизия "Galizien"'' , Ukrainian ), е германска военна формация от Втората световна война, съставена предимно от военни доброволци с [[Украинци|украински]] етнически произход от района на [[Галиция|Галисия]] <ref name="Williamson Gordon 1994, pp.123-4">Williamson Gordon, SS Hitler's Instrument of Terror, Amber books 1994, pp.123–4</ref> по -късно и с някои [[словаци]] . <ref name="Williamson Gordon 1994, pp.123-4" /> <ref>Rikmenspoel, Marc J. (2004), ''Waffen-SS Encyclopedia'', Aberjona Press, p.90. {{ISBN|0971765081}}</ref> Създадена през 1943 г., тя е до голяма степен разрушена в [[Лвовско-Сандомежка операция|битката при Броуди]], реформирана и е видяла действия в [[Словакия]], [[Югославия]] и Австрия, преди да бъде преименувана на 1-ва дивизия от Украинската национална армия и да се предаде на западните съюзници до 10 май 1945 г. |
|||
[[Category:Articles containing German-language text]] |
|||
[[Category:Articles containing German-language text]] |
|||
== Произход == |
|||
След Първата световна война и разпадането на [[Австро-Унгария]], територията на [[Галиция|Източна Галисия]] ( [[Червена Рус|Халичина]] ), населена с украинско мнозинство, но с голямо полско малцинство, е включена в Полша след Полско-украинската война . Между войните политическите връзки на украинците в Източна Галисия са разделени между умерени национал -демократи и по -радикалната Организация на украинските националисти . Последните се разделят на две фракции, по-умерената ОУН-М, водена от Андрий Мелник с тесни връзки с германското разузнаване ( [[Абвер]] ), и по-радикалната ОУН-Б, водена от [[Степан Бандера]] . Когато Полша беше разделена между Германия и Съветския съюз съгласно условията на [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Молотов -Рибентроп]] през 1939 г., територията на Източна Галисия беше присъединена към Съветска Украйна . През 1941 г. е [[Операция „Барбароса“|окупиран от Германия]] . |
|||
Украинските лидери с различни политически убеждения признават необходимостта от обучени въоръжени сили. Германците по-рано обмисляха формирането на въоръжена сила, съставена от славянски хора, но решиха, че това е неприемливо, тъй като смятаха славяните за ''[[Подчовек|подчовеци]]'' (untermenschen) в сравнение с германската Übermenschen майсторска раса. <ref>[[Domenico Losurdo]], "Toward a Critique of the Category of Totalitarianism", ''Historical Materialism'' 12.2 (April 2004), p.25-55, p.50.</ref> В началото на 1943 г. нарастващите загуби <ref>Idzio, V. Ukrains'ka Povstans'ka Armiya – zhidno zi svidchenniamy nimetskykh ta radians'kykh arkhiviv, Lviv, 2005, p.82</ref> склониха нацистките лидери да променят първоначалните си мнения. |
|||
== Организиране на поделението == |
|||
[[Файл:SsGalicia1943recposter.jpg|мини| Плакат за набиране на персонал на галисийска дивизия, 1943 г.]] |
|||
Идеята за организиране на отдел доброволци от Галиция е предложена от германския управител на областта, д -р Ото фон Вехтер . Той предлага създаването на [[Вафен-СС|Waffen-SS дивизия,]] съставена от галицийски доброволци, предназначена за бойни действия на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] . Създаването на 14 ''-та'' доброволческа дивизия SS Galizien е обявено през април 1943 г. на церемонии в цяла Галиция. Най -малко 50 документа, включително съвременни изрезки от вестници, радиопредавания и речи и др., посочват датата 28 април. До юни 1943 г. е приключва първата фаза на набиране. Първоначално предложението на Wächter (за което беше сигурен, че ще бъде подкрепено от украинските среди) беше отхвърлено. В Берлин Wächter успя да получи подкрепа от [[Хайнрих Химлер|Хайнрих Химлер,]] който направи уговорката, че разделението ще се състои само от галисийци, които Химлер смята за "по-арийски". <ref name="Toronto p. 17">Hajke Wolf-Dietrich The Ukrainian Division "Galicia" Toronto, 1970 p. 17</ref> Термините „украински“, „украински“ не могат да бъдат използвани при разглеждане на разделението, подчертавайки императорското австро-унгарско наследство на термина „галициен“. <ref>Idzio, V. Ukrains'ka Povstans'ka Armiya – zhidno zi svidchenniamy nimetskykh ta radians'kykh arkhiviv, Lviv, 2005, p.83</ref> Дейвид Марпълс предполага, че подразделението е озаглавено „Галисия“, за да се гарантира по -строг германски контрол, за да се избегне директната употреба на възпалителния термин „украински“. <ref>David R. Marples, ''[https://books.google.com/books?id=bGPjqNGPc40C&pg=PA184 Heroes and villains: creating national history in contemporary Ukraine]'', CEU Press, 2007, p. 184.</ref> |
|||
[[File:Lemberg280443-2.jpg|мини| Област Галиция Пролет 1943 г. Тържества, посветени на създаването на дивизия SS-Freiwilligen-Schützen «Galizien» . Регионален център за подбор на персонал]] |
|||
Вахтер се обърна към Украинския централен комитет, неполитическа организация за социално подпомагане, ръководена от Владимир Кубийович, която подкрепи идеята за формирането на дивизията. <ref>[[Orest Subtelny]]. (1988). </ref> [[Украинска гръкокатолическа църква|Украинската католическа църква]] поиска присъствието на своите капелани в дивизията, което обикновено не беше позволено от германците. Така украинската дивизия заедно с [[13-а СС планинска дивизия Ханджар (1-ва хърватска)|босненската]] станаха забележителни изключения. |
|||
Германците правят две политически отстъпки : предвидено е, че дивизията няма да се използва за борба със Западните Съюзници и ще се използва изключително за „борба с болшевиките“. Другата отстъпка, е че клетвата й за вярност към Хитлер е обвързана с борбата срещу болшевизма и че християнските (предимно [[украинска гръкокатолическа църква]] и украински православни ) капелани са интегрирани във формацията и им е позволено да функционират (във Вафен- SS, само босненската дивизия и Sturmbrigade Wallonien имаха духовно присъствие). Последното условие е установено по настояване на организаторите на дивизията, за да се сведе до минимум рискът от деморализация на нацистите сред войниците. <ref name="Logusz">{{Cite book|last=Michael O. Logusz|title=Galicia Division: The Waffen-SS 14th Grenadier Division, 1943–1945|year=1997|publisher=[[Schiffer Publishing|Schiffer Military History]]|location=Altglen, Pennsylvania|isbn=0-7643-0081-4}}</ref> В действителност, нацистката индоктринация отсъстваше в отделението. <ref name="armstrong">John A. Armstrong. (1963). </ref> |
|||
Създаването на чуждестранни отряди на СС е извършено преди това в името на борбата срещу комунизма; между другото са създадени френски, фламандски, валонски, холандски, [[15-а Вафен гренадирска дивизия от СС (1-ва латвийска)|латвийски]], естонски, хърватски и [[30-а гренадирска СС дивизия|беларуски единици.]] <ref>Mazower, Mark (2008) Hitler's Empire, pp 454–460</ref> Създаването на украинска дивизия на СС е възприето от мнозина в Украйна като стъпка към постигането на украинска независимост и привлича много доброволци. |
|||
== Подкрепа на дивизията == |
|||
Дивизията се радва на подкрепата на множество политически и религиозни групи в западноукраинската общност. Главният организатор на дивизията и най -високопоставеният украински офицер Дмитрий Палиев е бивш лидер на малка легална политическа партия във [[Втора полска република|Втората полска република]] . Много от неговите колеги са бивши членове на предвоенния умерен Украински национал-демократичен алианс <ref>[[Timothy Snyder]]. (2004) ''The Reconstruction of Nations.'' </ref> , който се противопоставя на авторитарната ОУН. Дивизията получава морална подкрепа от офицери изгнаници от съюзената с Полша [[Украинска народна република|Украйна национална република]], като генерал Михайло Омелянович-Павленко . <ref name="armstrong">John A. Armstrong. (1963). </ref> Получава силна подкрепена и от умерената фракция на ОУН на Андрей Мелник, която я вижда като противовес на Украинска въстаническа армия, където ОУН на Бандера доминира. <ref name="armstrong" /> |
|||
ОУН-Б се противопоставя на идеята за създаване на дивизията, отчасти защото това е организация, която не е под техен контрол, и в своята пропаганда твърди, че дивизията ще се използва от германците като пушено месо. [nb 2] Въпреки това, тя не пречи на нейното формиране и изпраща някои от своите членове, някои от които ще заемат видни позиции, в дивизията, за да получат военна подготовка и да я предотвратят от пълното излизане от ръцете им. Въпреки това ОУН-Б не успява да получи контрол над дивизията. <ref name="armstrong">John A. Armstrong. (1963). </ref> |
|||
Дивизията има подкрепата както на Украинската гръкокатолическа църква, така и на Украинската автокефална православна църква . Сред членовете му беше син на Мстислав Скрипник, православния епископ на Киев. <ref name="armstrong">John A. Armstrong. (1963). </ref> |
|||
== Командири и личен състав == |
|||
Дивизия SS „Galizien“ е командвана от германски, австрийски и украински офицери. <ref name="Mitchum162">Mitcham, p162</ref> Обучението за новобранците започна в рамките на учебния батальон за специални цели на ''SS (SS-Ausbildungs-батальон'' zb V), командван от ''SS Sturmbannführer'' Bernard Bartlet, докато човекът, назначен да контролира формирането на дивизията, е [[Обергрупенфюрер|генерал]] [[Валтер Шимана|Уолтър Шимана]] (до октомври 1943 г.). Схимана никога не е командвал действителната дивизия, тъй като до момента на заминаването му все още е бил учебен батальон, в чийто състав са били включени предимно обучаващи персонал. Според неговото офицерско досие от СС от 20 октомври 1944 г. и НЕ от 20 ноември 1943 г. то се ръководи от [[Бригадефюрер|бригаден генерал]] от СС Фриц Фрайтаг . <ref name="Mitchum162" /> [[Хауптман|Капитан]] Волф Дитрих Хайке (временно командирован от [[Вермахт|Вермахта]] ) е началник на щаба от януари 1944 г. Всички командири на полка са германци. |
|||
Общо 81 999 мъже са записани за служба в дивизията. От тях 42 000 бяха призовани по време на първата „фаза на вербуване“, която се проведе през май и юни 1943 г., от които само 27 000 бяха счетени за годни за военна служба, а 13 000 бяха зачислени. <ref>Michael Logusz. (1997). </ref> За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина беше намалено от 1,65 м на 1,61 м. |
|||
[[Файл:1943_hofscheller.jpg|дясно|мини| [[Ханс Франк]] и д -р Хофстетер от SS Galizien влизат в [[Украинска гръкокатолическа църква|украинска гръко -католическа]] църква преди инсталирането на доброволци в [[Санок]], 1943 г.]] |
|||
[[Файл:1943sanok_kosciuszki_ukr_ss.jpg|дясно|мини| Първи украински доброволци от дивизия SS SS Galicia, маршируващи в Санок извън съдебната палата, за да получат знамето на войската си, май 1943 г.]] |
|||
[[Файл:Stanowisko_armaty_przeciwpancernej_Pak_38_kal._50_mm_(2-1994).jpg|мини| Войници на 14-та SS дивизия с [[PaK 38|противотанково оръдие PaK 38]] на Източния фронт, март 1944 г.]] |
|||
== Разгръщане == |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | В средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, |
||
=== Броуди === |
=== Броуди === |
||
През юли дивизията е изпратена в района на Броди, където [[Лвовско-Сандомежка операция| |
През юли дивизията е изпратена в района на Броди, където [[Лвовско-Сандомежка операция|се водят тежки боеве]], и е придадена към 13-ти армейски корпус.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} Заедно с шест непълни немски пехотни дивизии, Галиция отговаря за задържането на фронт с приблизителна дължина от 80 km.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 8 юли 13 -ти корпус е прехвърлен към 1-ва танкова армия.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} Галицийската дивизия е поставена в резерв. Разположени в Броуди са 29-и, 30-ти, 31-ви полк на дивизията, фузилиерски и инженерен батальон и нейния артилерийски полк. 14-ти полеви заместващ батальон на СС е разположен на 24 km зад другите части.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} |
||
На 13 юли съветските войски под командването на маршал [[Иван Конев]] |
На 13 юли съветските войски под командването на маршал [[Иван Конев]] започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли [[1-ва танкова дивизия (Вермахт)|1-ва]] и [[8-а танкова дивизия (Вермахт)|8-а танкова дивизия]] заедно с един полк от дивизия „Галиция“ (30-ти) са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} |
||
В рамките на |
В рамките на обкръжението галицийските войски имат задача да защитят източния периметър близо до [[Подгорецки замък]], град Подхирци и Олеско.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} На 19 юли съветските войски съсредоточават атаката си върху това, което смятат за най-слабата му точка, сравнително неопитната Галицийска дивизия.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} 29-и и 30-ти полк от дивизията, подкрепяни от артилерийския полк на дивизията, оказват неочаквано яростна съпротива. Контролът над Подхирци се сменя неколкократно, преди съпротивата на галицийците да бъде преодоляна в късния следобед, а при Олеско голяма съветска атака използваща танкове [[Т-34]] е отблъсната от дивизионните фузилиерски и инженерен батальон.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} |
||
На 20 юли германските дивизии в джоба се опитаха да пробият, което отчасти се провали, тъй като дъждът от предишния ден направи пътищата непроходими за бронята на III танков корпус, който нападаше на север, за да освободи заловените сили въпреки ранните успехи. <ref name="mitchum">{{Cite book|last=Mitcham|first=Samuel W|title=The German Defeat in the East, |
На 20 юли германските дивизии в джоба се опитаха да пробият, което отчасти се провали, тъй като дъждът от предишния ден направи пътищата непроходими за бронята на III танков корпус, който нападаше на север, за да освободи заловените сили въпреки ранните успехи. <ref name="mitchum">{{Cite book|last=Mitcham|first=Samuel W|title=The German Defeat in the East, 1944 – 45|year=2007|publisher=[[Stackpole Books]]|location=Mechanicsburg, PA|isbn=978-0-8117-3371-7|pages=74 – 86}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true">Mitcham, Samuel W (2007). </cite></ref> До този момент 30 -ият и 31 -и полк на дивизията бяха унищожени в боеве. Втори опит за пробив на Германия, който започна в 1:00 на 21 юли завърши с неуспех. {{Превръщане|10|mi|km}} западно от джоба, обаче, германски танково -гренадирски полк, наречен „8 -та танкова дивизия“, проби съветските линии и за кратко установи контакт с джоба на Броуди, което доведе до съобщение, изпратено в 19.07 часа на 21 Юли от XXXXVIII. Pz.Kps до 1 танкова армия, отчитаща „5000 души от XIII. АК. след като е бил спасен - последвано от второ съобщение, изпратено на 23 юли, в което се съобщава за 8-10 000 мъже и накрая на 26 юли. Танкова дивизия съобщи, че е „взела приблизително 15 000 войници“, включително приблизително 400 галицийци, преди да бъде отблъсната. <ref name="mitchum" /> До края на този ден, пред огромните съветски атаки, 14 -та дивизия като цяло се разпадна. <ref name="mitchum" /> Късно на 19 юли германският командир Фриц Фрайтаг се отказа от командването си и бе повикан на служба с XIII. Персонал на АК. След това командването на дивизията беше дадено на генерал Линдеман, командир на 361. Inf.div. Фрайтаг остана с щаба на корпуса и не сформира бойна група и се насочи на юг <ref name="mitchum" /> Някои украински щурмови групи останаха непокътнати, други се присъединиха към германските части, а други избягаха или се стопиха. Украинският 14 -ти батальон SS Fusilier, който в този момент също до голяма степен се беше разпаднал, дойде да формира тила на това, което остана от целия 13 -ти корпус. Като държеше град [[Билий камин (Лвовска област)|Били Камин]], той даде възможност на части или заблуди да избягат на юг и успя да издържи на няколко опита на СССР да го завладее. До вечерта на 21 юли той остава единственото непокътнато звено на север от река [[Западен Буг|Буг,]] въпреки че няколко от неговите бивши членове, например Николай Филипович, записват, че „до 19 юли в базирания батальон има хаос без командване, без заповеди, без боеприпаси '. <ref name="mitchum" /> |
||
В ранната сутрин на 22 юли 14 -ти батальон Fusilier изостави Биле Камин. Сега джобът на Броуди беше само {{Превръщане|4|to(-)|5|mi|km}} дълги и широки. Германските и |
В ранната сутрин на 22 юли 14 -ти батальон Fusilier изостави Биле Камин. Сега джобът на Броуди беше само {{Превръщане|4|to(-)|5|mi|km}} дълги и широки. Германските и галицийските войници бяха инструктирани да атакуват с всичко, което имат, като се придвижват напред, докато не пробият или бъдат унищожени. <ref name="mitchum">{{Cite book|last=Mitcham|first=Samuel W|title=The German Defeat in the East, 1944–45|year=2007|publisher=[[Stackpole Books]]|location=Mechanicsburg, PA|isbn=978-0-8117-3371-7|pages=74–86}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true">Mitcham, Samuel W (2007). </cite></ref> Борбата беше жестока и отчаяна. Германските и украинските войници, нахлули на юг, успяха да преодолеят съветската 91st Separate "Fastov" Tank Brigade [ ru ] и неговата пехотна подкрепа, и да избягат с хиляди. Останалият джоб се срина до вечерта на 22 юли. <ref name="mitchum" /> |
||
Въпреки сериозността на боевете, дивизията се разпадна, като понесе огромни загуби и загуби един командир на полка убит (Paul Herms Kdr WGR 31) и един ранен (Friedrich Dern kdr WHR 29) на 19 юли, в резултат на което Фрайтаг подаде оставка. От приблизително 11 000 |
Въпреки сериозността на боевете, дивизията се разпадна, като понесе огромни загуби и загуби един командир на полка убит (Paul Herms Kdr WGR 31) и един ранен (Friedrich Dern kdr WHR 29) на 19 юли, в резултат на което Фрайтаг подаде оставка. От приблизително 11 000 галицийски войници, разположени в Броуди, около 3000 успяха почти веднага да влязат отново в дивизията. Приблизително 7400 бяха публикувани като „Изчезнали в битка“. |
||
Погрешно е предложено , че загубите за 14 -та дивизия на SS в Броуди, която се движи при 73%, са по -високи от останалата част от корпуса. Другите закалени в битки германски части, формирали XIII. АК изготви подобни доклади за жертви. Около 5000 души от Korpsabteilung „C“, които образуваха върха на копието на пробивните сили, избягаха от обкръжението със странични оръжия, но без превозни средства, коне и други оръжия, провизии и оборудване. Общо 73 офицери и 4 059 подофицери и мъже бяха изброени като убити или изчезнали. За сравнение, 361 -ва пехотна дивизия, която разполагаше по -малко войски в началото на битката, отколкото |
Погрешно е предложено , че загубите за 14 -та дивизия на SS в Броуди, която се движи при 73%, са по -високи от останалата част от корпуса. Другите закалени в битки германски части, формирали XIII. АК изготви подобни доклади за жертви. Около 5000 души от Korpsabteilung „C“, които образуваха върха на копието на пробивните сили, избягаха от обкръжението със странични оръжия, но без превозни средства, коне и други оръжия, провизии и оборудване. Общо 73 офицери и 4 059 подофицери и мъже бяха изброени като убити или изчезнали. За сравнение, 361 -ва пехотна дивизия, която разполагаше по -малко войски в началото на битката, отколкото Галицийската дивизия и заедно с нея образуваше тила, понесе равни загуби. Между 16 и 22 юли тя понесе почти толкова много жертви с общи загуби в размер на 6 310 офицери и мъже (мъртви, изчезнали или ранени). Необходимата работна ръка, необходима за възстановяването на тази и другите германски формирования, не беше налична и впоследствие те бяха разпуснати, а оцелелите включени в други дивизии. Въпреки че 73% от нейния персонал не се е върнал в дивизията, най -новите изследвания показват, че над 2000 украински мъже са оцелели, но са избрали да се присъединят към украинските партизани. Други дезертираха и се върнаха при цивилни, докато относително малък брой се присъедини към други части и остана с тях до края на войната. Някои също бяха заловени. На тази основа броят на украинците, които нито са били убити, нито са взети в плен, в действителност е бил по -близо до 6000 мъже - което означава, че действителният му коефициент на загуба не е толкова висок, колкото някоя от участващите германски части, чийто персонал е или убит, или заловен. |
||
<nowiki> |
|||
[[Категория:Военни формирования формирани през 1943 година]] |
|||
[[Категория:Дивизии на Вафен-СС]] |
|||
[[Категория:Страници с непроверени преводи]]</nowiki> |
|||
Версия от 16:20, 22 септември 2021
Боен път
Антипартизански действия с бойна група Байерсдорф
В средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, под името Байерсдорф, за действия срещу съветските и полските партизани. Действа в района на Замошч заедно с елементи от 5-и полк, докато елементи от 4-ти полк са изпратени в района на Броди. Бойната група изпълнява задълженията си достатъчно добре и получава рядката похвала на германския фелдмаршал Валтер Модел.[1]
Броуди
През юли дивизията е изпратена в района на Броди, където се водят тежки боеве, и е придадена към 13-ти армейски корпус.[2][посочете страница] Заедно с шест непълни немски пехотни дивизии, Галиция отговаря за задържането на фронт с приблизителна дължина от 80 km.[2][посочете страница] На 8 юли 13 -ти корпус е прехвърлен към 1-ва танкова армия.[2][посочете страница] Галицийската дивизия е поставена в резерв. Разположени в Броуди са 29-и, 30-ти, 31-ви полк на дивизията, фузилиерски и инженерен батальон и нейния артилерийски полк. 14-ти полеви заместващ батальон на СС е разположен на 24 km зад другите части.[3]
На 13 юли съветските войски под командването на маршал Иван Конев започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли 1-ва и 8-а танкова дивизия заедно с един полк от дивизия „Галиция“ (30-ти) са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.[2][посочете страница] На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.[3]
В рамките на обкръжението галицийските войски имат задача да защитят източния периметър близо до Подгорецки замък, град Подхирци и Олеско.[3] На 19 юли съветските войски съсредоточават атаката си върху това, което смятат за най-слабата му точка, сравнително неопитната Галицийска дивизия.[3] 29-и и 30-ти полк от дивизията, подкрепяни от артилерийския полк на дивизията, оказват неочаквано яростна съпротива. Контролът над Подхирци се сменя неколкократно, преди съпротивата на галицийците да бъде преодоляна в късния следобед, а при Олеско голяма съветска атака използваща танкове Т-34 е отблъсната от дивизионните фузилиерски и инженерен батальон.[3]
На 20 юли германските дивизии в джоба се опитаха да пробият, което отчасти се провали, тъй като дъждът от предишния ден направи пътищата непроходими за бронята на III танков корпус, който нападаше на север, за да освободи заловените сили въпреки ранните успехи. [4] До този момент 30 -ият и 31 -и полк на дивизията бяха унищожени в боеве. Втори опит за пробив на Германия, който започна в 1:00 на 21 юли завърши с неуспех. 10 mi (16 km) западно от джоба, обаче, германски танково -гренадирски полк, наречен „8 -та танкова дивизия“, проби съветските линии и за кратко установи контакт с джоба на Броуди, което доведе до съобщение, изпратено в 19.07 часа на 21 Юли от XXXXVIII. Pz.Kps до 1 танкова армия, отчитаща „5000 души от XIII. АК. след като е бил спасен - последвано от второ съобщение, изпратено на 23 юли, в което се съобщава за 8-10 000 мъже и накрая на 26 юли. Танкова дивизия съобщи, че е „взела приблизително 15 000 войници“, включително приблизително 400 галицийци, преди да бъде отблъсната. [4] До края на този ден, пред огромните съветски атаки, 14 -та дивизия като цяло се разпадна. [4] Късно на 19 юли германският командир Фриц Фрайтаг се отказа от командването си и бе повикан на служба с XIII. Персонал на АК. След това командването на дивизията беше дадено на генерал Линдеман, командир на 361. Inf.div. Фрайтаг остана с щаба на корпуса и не сформира бойна група и се насочи на юг [4] Някои украински щурмови групи останаха непокътнати, други се присъединиха към германските части, а други избягаха или се стопиха. Украинският 14 -ти батальон SS Fusilier, който в този момент също до голяма степен се беше разпаднал, дойде да формира тила на това, което остана от целия 13 -ти корпус. Като държеше град Били Камин, той даде възможност на части или заблуди да избягат на юг и успя да издържи на няколко опита на СССР да го завладее. До вечерта на 21 юли той остава единственото непокътнато звено на север от река Буг, въпреки че няколко от неговите бивши членове, например Николай Филипович, записват, че „до 19 юли в базирания батальон има хаос без командване, без заповеди, без боеприпаси '. [4]
В ранната сутрин на 22 юли 14 -ти батальон Fusilier изостави Биле Камин. Сега джобът на Броуди беше само 4 to 5 mi (6,4–8,0 km) дълги и широки. Германските и галицийските войници бяха инструктирани да атакуват с всичко, което имат, като се придвижват напред, докато не пробият или бъдат унищожени. [4] Борбата беше жестока и отчаяна. Германските и украинските войници, нахлули на юг, успяха да преодолеят съветската 91st Separate "Fastov" Tank Brigade [ ru ] и неговата пехотна подкрепа, и да избягат с хиляди. Останалият джоб се срина до вечерта на 22 юли. [4]
Въпреки сериозността на боевете, дивизията се разпадна, като понесе огромни загуби и загуби един командир на полка убит (Paul Herms Kdr WGR 31) и един ранен (Friedrich Dern kdr WHR 29) на 19 юли, в резултат на което Фрайтаг подаде оставка. От приблизително 11 000 галицийски войници, разположени в Броуди, около 3000 успяха почти веднага да влязат отново в дивизията. Приблизително 7400 бяха публикувани като „Изчезнали в битка“.
Погрешно е предложено , че загубите за 14 -та дивизия на SS в Броуди, която се движи при 73%, са по -високи от останалата част от корпуса. Другите закалени в битки германски части, формирали XIII. АК изготви подобни доклади за жертви. Около 5000 души от Korpsabteilung „C“, които образуваха върха на копието на пробивните сили, избягаха от обкръжението със странични оръжия, но без превозни средства, коне и други оръжия, провизии и оборудване. Общо 73 офицери и 4 059 подофицери и мъже бяха изброени като убити или изчезнали. За сравнение, 361 -ва пехотна дивизия, която разполагаше по -малко войски в началото на битката, отколкото Галицийската дивизия и заедно с нея образуваше тила, понесе равни загуби. Между 16 и 22 юли тя понесе почти толкова много жертви с общи загуби в размер на 6 310 офицери и мъже (мъртви, изчезнали или ранени). Необходимата работна ръка, необходима за възстановяването на тази и другите германски формирования, не беше налична и впоследствие те бяха разпуснати, а оцелелите включени в други дивизии. Въпреки че 73% от нейния персонал не се е върнал в дивизията, най -новите изследвания показват, че над 2000 украински мъже са оцелели, но са избрали да се присъединят към украинските партизани. Други дезертираха и се върнаха при цивилни, докато относително малък брой се присъедини към други части и остана с тях до края на войната. Някои също бяха заловени. На тази основа броят на украинците, които нито са били убити, нито са взети в плен, в действителност е бил по -близо до 6000 мъже - което означава, че действителният му коефициент на загуба не е толкова висок, колкото някоя от участващите германски части, чийто персонал е или убит, или заловен.
- ↑ Mitcham 2007, с. 74.
- ↑ а б в г Logusz 1997.
- ↑ а б в г д Mitcham 2007, с. 74 – 86.
- ↑ а б в г д е ж Mitcham, Samuel W. The German Defeat in the East, 1944 – 45. Mechanicsburg, PA, Stackpole Books, 2007. ISBN 978-0-8117-3371-7. с. 74 – 86.Mitcham, Samuel W (2007). Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг
<ref>; името „mitchum“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание