Атомизъм: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Democritus stamp.jpg|thumb|right|220px|Гръцка марка в чест на [[Демокрит]].]] |
[[Image:Democritus stamp.jpg|thumb|right|220px|Гръцка марка в чест на [[Демокрит]].]] |
||
'''Атомизъм''' (образувано от старо-гръцката дума ατομος - неделим) е [[философия|философско]] учение според което |
'''Атомизъм''' (образувано от старо-гръцката дума ατομος - неделим) е [[философия|философско]] учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми). Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. |
||
Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности. |
Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности. |
||
==Индия== |
|||
==Развитие в древността== |
|||
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата [[вайшешика]]. |
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата [[вайшешика]]. |
||
==Антична философия== |
|||
Европейската атомистика възниква в Древна Гърция. |
Европейската атомистика възниква в Древна Гърция. |
||
==Школа на атомистите== |
|||
Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от [[Левкип]] и неговия ученик [[Демокрит Абдерски]]. Съгласно тяхното учение съществуват само |
Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от [[Левкип]] и неговия ученик [[Демокрит Абдерски]]. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите — са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (не съдържащи в себе пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безчислени, така както пустота е безкрайна. Форма на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяка чувствено всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите |
||
==Демокрит== |
|||
Според [[Демокрит]] възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици - атоми. |
Според [[Демокрит]] възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици - атоми. |
||
==Платон== |
|||
Привърженик на атомизма е бил [[Платон]], който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници). |
Привърженик на атомизма е бил [[Платон]], който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници). |
||
==Епикурейство== |
|||
[[Епикур]], основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. |
[[Епикур]], основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. |
||
В поемата на древноримския [[Епикурейство|епикуреец]] [[Лукреций]] «За природана на нещата» атомите за първи път са характеризирани като телесни («телца» — корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите. |
В поемата на древноримския [[Епикурейство|епикуреец]] [[Лукреций]] «За природана на нещата» атомите за първи път са характеризирани като телесни («телца» — корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите. |
||
==През възраждането и малко по-късно== |
|||
Привърженици на атомизма са [[Галилео Галилей|Галилей]], [[Пиер Гассенди|Гассенди]] и др. |
Привърженици на атомизма са [[Галилео Галилей|Галилей]], [[Пиер Гассенди|Гассенди]] и др. |
||
Пиер Гассенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици. |
Пиер Гассенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици. |
||
{{Древногръцки философи}} |
{{Древногръцки философи}} |
Версия от 16:55, 21 септември 2007
Атомизъм (образувано от старо-гръцката дума ατομος - неделим) е философско учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми). Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности.
Развитие в древността
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата вайшешика.
Европейската атомистика възниква в Древна Гърция.
Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от Левкип и неговия ученик Демокрит Абдерски. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите — са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (не съдържащи в себе пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безчислени, така както пустота е безкрайна. Форма на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяка чувствено всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите
Според Демокрит възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици - атоми.
Привърженик на атомизма е бил Платон, който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници).
Епикур, основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. В поемата на древноримския епикуреец Лукреций «За природана на нещата» атомите за първи път са характеризирани като телесни («телца» — корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите.
Привърженици на атомизма са Галилей, Гассенди и др. Пиер Гассенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици.