Камен Калчев: Разлика между версии
Bgexplorer (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bgexplorer (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
{{Биография инфо| |
{{Биография инфо| |
||
име= Камен Калчев |
име= Камен Калчев |
||
| описание= е български писател и общественик. |
| описание= е български писател и общественик.)) |
||
)) |
|||
== БИОГРАФИЯ == |
== БИОГРАФИЯ == |
||
Камен Калчев (псевдоним Петър Митев Калчев) е роден на 31. юли 1914 г. в с. Керека, Дряновско. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал. Починал е на 14. януари 1988 г. в София. |
Камен Калчев (псевдоним Петър Митев Калчев) е роден на 31. юли 1914 г. в с. Керека, Дряновско. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал. Починал е на 14. януари 1988 г. в София. |
Версия от 15:31, 15 януари 2008
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
{{Биография инфо|
име= Камен Калчев
| описание= е български писател и общественик.))
БИОГРАФИЯ
Камен Калчев (псевдоним Петър Митев Калчев) е роден на 31. юли 1914 г. в с. Керека, Дряновско. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал. Починал е на 14. януари 1988 г. в София.
ПО-ИЗВЕСТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
• Пътник от планината. Повест. (1938).
• Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
• В края на лятото. Роман. (1945).
• Сребърният ключ. Разкази. (1947).
• Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
• Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
• На границата. Роман. (1953).
• Живите помнят. Роман. (1950).
• Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
• Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
• Влюбените птици. Повест. (1962).
• При извора на живота. Роман. (1962).
• Двама в новия град. Роман. (1964).
• През април. Роман. (1966).
• Софийски разкази. (1967).
• Как търсих бъдещето си. Спомени 1930-1950. Роман. (1970).
• Маски. Роман. (1971).
• Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
• Лоши момчета. Повест. (1973).
• Огнено лято. Роман. (1973).
• Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
• Огледалото. Роман. (1977).
• Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
• Пробуждане. Роман. (1981).
• Люба. Биографичен роман за Любица Ивoшевич-Димитрова. (1982).
• Песента на Мария. Роман. (1983).
• Третият. Роман. (1985).
• Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
• Вечерни разкази. (1987).
Три от романите му имат автобиографичен характер: При извора на живота, Как търсих бъдещето си и Градът на нашето страдание.
Източници
Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с. Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети.София, Български писател. 1984. Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.