Деян Савичевич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sk:Dejan Savićević
м Бот: Поправки в правописа
Ред 1: Ред 1:
Деян Савичевич (Роден на 15 Септември 1966г., Титоград, Черна Гора, [[СР Югославия]]) е бивш югославски футболист национал. Към настоящият момент е президент на Футболната Федерация на Черна Гора.
Деян Савичевич (Роден на 15 Септември 1966 г., Титоград, Черна Гора, [[СР Югославия]]) е бивш югославски футболист национал. Към настоящият момент е президент на Футболната Федерация на Черна Гора.


==Клубна Кариера==
==Клубна Кариера==


Роден в семейството на Владимир Савичевич и Воислава Джурович, малкия Деян от малък започва да тренира футбол в местните школи. На 15 години Савичевич започва да се състезава в юношеските формации на ОФК Титоград. Професионалната си кариера започва в отбора на Будучност, който се състезава в елитната дивизя на [[Югославия]]. Дебютът му за националния отбор е през 1986г. срещу Турция.
Роден в семейството на Владимир Савичевич и Воислава Джурович, малкия Деян от малък започва да тренира футбол в местните школи. На 15 години Савичевич започва да се състезава в юношеските формации на ОФК Титоград. Професионалната си кариера започва в отбора на Будучност, който се състезава в елитната дивизя на [[Югославия]]. Дебютът му за националния отбор е през 1986 г. срещу Турция.


=Цървена Звезда=
=Цървена Звезда=


След добрите си изяви за отборите на ОФК Титоград и Будучност, по-големите югославски отбори започват да се борят за подписа му през лятото на 1988г. В крайна сметка Деян Савичевич преминава в редиците на [[Цървена Звезда]], но не играе и една минута през сезон 1988/1989, защото отбива военната си служба и от арчмията го пускат само във важни мачове. Такъв е и случая с мачовете на [[Цървена Звезда]] с [[Милан]] за [[КЕШ]]. В първия двубой на Сан Сиро, мачът завършва 1:1 с безценен гол на Драган Стойкович. Втория двубой в Белград се играе при резултат 1:1 един от головете е на Деян Савичевич. Заради гъстата мъгла на Мала Маракана двубоя е прекратен и се преиграва на другия ден, започвайки от 1:1. В крайнас метка се стига до дузпи, които Цървена Звезда губи с 2:4, като Савичевич и Митар Мъркела изпускат свотие наказателни удари.<br />
След добрите си изяви за отборите на ОФК Титоград и Будучност, по-големите югославски отбори започват да се борят за подписа му през лятото на 1988 г. В крайна сметка Деян Савичевич преминава в редиците на [[Цървена Звезда]], но не играе и една минута през сезон 1988/1989, защото отбива военната си служба и от арчмията го пускат само във важни мачове. Такъв е и случая с мачовете на [[Цървена Звезда]] с [[Милан]] за [[КЕШ]]. В първия двубой на Сан Сиро, мачът завършва 1:1 с безценен гол на Драган Стойкович. Втория двубой в Белград се играе при резултат 1:1 един от головете е на Деян Савичевич. Заради гъстата мъгла на Мала Маракана двубоя е прекратен и се преиграва на другия ден, започвайки от 1:1. В крайнас метка се стига до дузпи, които Цървена Звезда губи с 2:4, като Савичевич и Митар Мъркела изпускат свотие наказателни удари.<br />


Деян Савичевич помага на отбора си да спечели последователно три пъти шампионата на Сърбия през 1990, 1991 и 1992, както и две национални купи през 1990 и 1992, КЕШ през 1991г. и Интерконтиненталната купа през 1991г.<br />
Деян Савичевич помага на отбора си да спечели последователно три пъти шампионата на Сърбия през 1990, 1991 и 1992, както и две национални купи през 1990 и 1992, КЕШ през 1991 г. и Интерконтиненталната купа през 1991 г.<br />


През 1991г. заради успеха на Цървена Звезда в Европа Деян Савичевич е номиниран за футболист Номер 1 на европа и завършва на второ място. Призът тогава е взет от Жан-Пиер Папен.
През 1991 г. заради успеха на Цървена Звезда в Европа Деян Савичевич е номиниран за футболист Номер 1 на европа и завършва на второ място. Призът тогава е взет от Жан-Пиер Папен.


=Милан=
=Милан=
Ред 17: Ред 17:
Добрият контрол върху топката и невероятния поглед върху играта на Деян Савичевич привлича интереса на италианския [[Милан]] и през сезон 1992-1993 преминава в редиците на "росонерите". Заради отказа на [[Марко ван Бастен]] да продължи с футбола на Деян Савичевич се открива прекрасна възможност да покаже какво може по левия фланг на атаката и се харесва на публиката на [[Милан]]. След първия си сезон в Милан записва 10 мача и вкарва 4 гола. Помага на отбора да спечели 3 пъти [[Серия А]], веднъж КЕШ и Суперкупата на Европа. Силвио Берлускони го нарича "Il Genio" ("Геният"), заради невероятната му техника и борбеност. В последните си години в [[Милан]] формата му върви на приливи и отливи и е остро критикуван от италианската преса. Въпреки това по време на игровите му години Савичевич беше смятан за един от най-добрите футболисти на Земята.<br />
Добрият контрол върху топката и невероятния поглед върху играта на Деян Савичевич привлича интереса на италианския [[Милан]] и през сезон 1992-1993 преминава в редиците на "росонерите". Заради отказа на [[Марко ван Бастен]] да продължи с футбола на Деян Савичевич се открива прекрасна възможност да покаже какво може по левия фланг на атаката и се харесва на публиката на [[Милан]]. След първия си сезон в Милан записва 10 мача и вкарва 4 гола. Помага на отбора да спечели 3 пъти [[Серия А]], веднъж КЕШ и Суперкупата на Европа. Силвио Берлускони го нарича "Il Genio" ("Геният"), заради невероятната му техника и борбеност. В последните си години в [[Милан]] формата му върви на приливи и отливи и е остро критикуван от италианската преса. Въпреки това по време на игровите му години Савичевич беше смятан за един от най-добрите футболисти на Земята.<br />


В периода между Юни `98 - Януари 99 е без отбор. През пролетта на 1999г. играе за [[Цървена Звезда]], а от 1999 до 2001 играе за [[СК Рапид Виена|Рапид]] (Виена), където завършва и кариерата си.
В периода между Юни `98 - Януари 99 е без отбор. През пролетта на 1999 г. играе за [[Цървена Звезда]], а от 1999 до 2001 играе за [[СК Рапид Виена|Рапид]] (Виена), където завършва и кариерата си.


==Кариера по години==
==Кариера по години==
Ред 28: Ред 28:
==Треньорска кариера==
==Треньорска кариера==


Веднага след като се отказва от футбола като играч Савичевич поема националния отбор на Сърбия и го води за две години. След неуспешния опит на Сърбия да се класира на Мондиал 2002 и недобрите игри. Савичевич напуска поста през 2003г.
Веднага след като се отказва от футбола като играч Савичевич поема националния отбор на Сърбия и го води за две години. След неуспешния опит на Сърбия да се класира на Мондиал 2002 и недобрите игри. Савичевич напуска поста през 2003 г.


==Любопитно==
==Любопитно==


Савичевич е част от поколението на Югославия, което през 1987г. печели Младежкото Световно Първенство в Чили. Тогавашния югославски отбор е съставен главно от звезди от хърватската и сръбската школа - [[Давор Шукер]], [[Роберт Просинечки]], [[Синиша Михайлович]] и др. След разпадането на Югославия едната половина от това поколение се състезава за Хърватия, а другата за Сърбия. За ЕВРО 2000 в предварителните групи двата отбора се падат в една група и тези футболисти играли някога заедно, трябва да се изправят едни срещу други. Точно преди единия мач в Загреб, Деян Савичевич е интервюиран пред хотела на отбора му от журналист, който му задава въпроси относно играчите в двата отбора. Докато тече интервюто човек минаващ покрай Савичевич го нарича "г*вно" Савичевич му отговаря с ред псувни записани по националната телевизия.
Савичевич е част от поколението на Югославия, което през 1987 г. печели Младежкото Световно Първенство в Чили. Тогавашния югославски отбор е съставен главно от звезди от хърватската и сръбската школа - [[Давор Шукер]], [[Роберт Просинечки]], [[Синиша Михайлович]] и др. След разпадането на Югославия едната половина от това поколение се състезава за Хърватия, а другата за Сърбия. За ЕВРО 2000 в предварителните групи двата отбора се падат в една група и тези футболисти играли някога заедно, трябва да се изправят едни срещу други. Точно преди единия мач в Загреб, Деян Савичевич е интервюиран пред хотела на отбора му от журналист, който му задава въпроси относно играчите в двата отбора. Докато тече интервюто човек минаващ покрай Савичевич го нарича "г*вно" Савичевич му отговаря с ред псувни записани по националната телевизия.


[[Категория:Сръбски футболисти]]
[[Категория:Сръбски футболисти]]

Версия от 12:22, 22 януари 2008

Деян Савичевич (Роден на 15 Септември 1966 г., Титоград, Черна Гора, СР Югославия) е бивш югославски футболист национал. Към настоящият момент е президент на Футболната Федерация на Черна Гора.

Клубна Кариера

Роден в семейството на Владимир Савичевич и Воислава Джурович, малкия Деян от малък започва да тренира футбол в местните школи. На 15 години Савичевич започва да се състезава в юношеските формации на ОФК Титоград. Професионалната си кариера започва в отбора на Будучност, който се състезава в елитната дивизя на Югославия. Дебютът му за националния отбор е през 1986 г. срещу Турция.

Цървена Звезда

След добрите си изяви за отборите на ОФК Титоград и Будучност, по-големите югославски отбори започват да се борят за подписа му през лятото на 1988 г. В крайна сметка Деян Савичевич преминава в редиците на Цървена Звезда, но не играе и една минута през сезон 1988/1989, защото отбива военната си служба и от арчмията го пускат само във важни мачове. Такъв е и случая с мачовете на Цървена Звезда с Милан за КЕШ. В първия двубой на Сан Сиро, мачът завършва 1:1 с безценен гол на Драган Стойкович. Втория двубой в Белград се играе при резултат 1:1 един от головете е на Деян Савичевич. Заради гъстата мъгла на Мала Маракана двубоя е прекратен и се преиграва на другия ден, започвайки от 1:1. В крайнас метка се стига до дузпи, които Цървена Звезда губи с 2:4, като Савичевич и Митар Мъркела изпускат свотие наказателни удари.

Деян Савичевич помага на отбора си да спечели последователно три пъти шампионата на Сърбия през 1990, 1991 и 1992, както и две национални купи през 1990 и 1992, КЕШ през 1991 г. и Интерконтиненталната купа през 1991 г.

През 1991 г. заради успеха на Цървена Звезда в Европа Деян Савичевич е номиниран за футболист Номер 1 на европа и завършва на второ място. Призът тогава е взет от Жан-Пиер Папен.

Милан

Добрият контрол върху топката и невероятния поглед върху играта на Деян Савичевич привлича интереса на италианския Милан и през сезон 1992-1993 преминава в редиците на "росонерите". Заради отказа на Марко ван Бастен да продължи с футбола на Деян Савичевич се открива прекрасна възможност да покаже какво може по левия фланг на атаката и се харесва на публиката на Милан. След първия си сезон в Милан записва 10 мача и вкарва 4 гола. Помага на отбора да спечели 3 пъти Серия А, веднъж КЕШ и Суперкупата на Европа. Силвио Берлускони го нарича "Il Genio" ("Геният"), заради невероятната му техника и борбеност. В последните си години в Милан формата му върви на приливи и отливи и е остро критикуван от италианската преса. Въпреки това по време на игровите му години Савичевич беше смятан за един от най-добрите футболисти на Земята.

В периода между Юни `98 - Януари 99 е без отбор. През пролетта на 1999 г. играе за Цървена Звезда, а от 1999 до 2001 играе за Рапид (Виена), където завършва и кариерата си.

Кариера по години

1982-1988 Будучност Титоград
1988-1992 Цървена Звезда
1992-1998 Милан
1998-1999 Цървена Звезда
1999-2001 СК Рапид Виена

Треньорска кариера

Веднага след като се отказва от футбола като играч Савичевич поема националния отбор на Сърбия и го води за две години. След неуспешния опит на Сърбия да се класира на Мондиал 2002 и недобрите игри. Савичевич напуска поста през 2003 г.

Любопитно

Савичевич е част от поколението на Югославия, което през 1987 г. печели Младежкото Световно Първенство в Чили. Тогавашния югославски отбор е съставен главно от звезди от хърватската и сръбската школа - Давор Шукер, Роберт Просинечки, Синиша Михайлович и др. След разпадането на Югославия едната половина от това поколение се състезава за Хърватия, а другата за Сърбия. За ЕВРО 2000 в предварителните групи двата отбора се падат в една група и тези футболисти играли някога заедно, трябва да се изправят едни срещу други. Точно преди единия мач в Загреб, Деян Савичевич е интервюиран пред хотела на отбора му от журналист, който му задава въпроси относно играчите в двата отбора. Докато тече интервюто човек минаващ покрай Савичевич го нарича "г*вно" Савичевич му отговаря с ред псувни записани по националната телевизия.