Деян Савичевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Деян Савичевич
Dejan Savićević.jpg
Лична информация
Прякор Genio
Роден 15 септември 1966
Титоград, Югославия
Ръст 182 см
Пост атакуващ халф
Настоящ отбор
Отбор отказал се
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1982-1988
1989-1992
1992-1998
1999
1999-2001
Flag of SFR Yugoslavia.svg Будучност Титоград
Flag of SFR Yugoslavia.svg Цървена Звезда
Flag of Italy.svg Милан
Flag of FR Yugoslavia.svg Цървена Звезда
Flag of Austria.svg Рапид Виена
131
72
97
3
44
(35)
(23)
(20)
(0)
(18)
Национален отбор
1986-1999 Flag of SFR Yugoslavia.svg/Flag of FR Yugoslavia.svg Югославия 56 (19)
Треньор
2001-2003 Flag of FR Yugoslavia.svg Югославия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Деян Савичевич в Общомедия

Деян Савичевич (на сръбски Дејан Савићевић, на сърбохърватски Dejan Savićević, роден на 15 септември 1966 г., Титоград, Черна Гора, Югославия) е бивш югославски футболист-национал и треньор по футбол. Към настоящият момент е президент на Футболната Федерация на Черна Гора.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден в семейството на Владимир Савичевич и Воислава Джурович, малкия Деян от малък започва да тренира футбол в местните школи. На 15 години Савичевич започва да се състезава в юношеските формации на ОФК Титоград. Професионалната си кариера започва в отбора на Будучност, който се състезава в елитната дивизя на Югославия. Дебютът му за националния отбор е през 1986 г. срещу Турция.

Цървена Звезда[редактиране | редактиране на кода]

След добрите си изяви за отборите на ОФК Титоград и Будучност, по-големите югославски отбори започват да се борят за подписа му през лятото на 1988 г. В крайна сметка Деян Савичевич преминава в редиците на Цървена Звезда, но не играе и една минута през сезон 1988/1989, защото отбива военната си служба и от арчмията го пускат само във важни мачове. Такъв е и случая с мачовете на Цървена Звезда с Милан за КЕШ. В първия двубой на Сан Сиро, мачът завършва 1:1 с безценен гол на Драган Стойкович. Втория двубой в Белград се играе при резултат 1:1 един от головете е на Деян Савичевич. Заради гъстата мъгла на Мала Маракана двубоя е прекратен и се преиграва на другия ден, започвайки от 1:1. В крайнас метка се стига до дузпи, които Цървена Звезда губи с 2:4, като Савичевич и Митар Мъркела изпускат свотие наказателни удари.

Деян Савичевич помага на отбора си да спечели последователно три пъти шампионата на Сърбия през 1990, 1991 и 1992, както и две национални купи през 1990 и 1992, КЕШ през 1991 г. и Интерконтиненталната купа през 1991 г.

През 1991 г. заради успеха на Цървена Звезда в Европа Деян Савичевич е номиниран за футболист Номер 1 на Европа и завършва на второ място. Призът тогава е взет от Жан-Пиер Папен.

Милан[редактиране | редактиране на кода]

Добрият контрол върху топката и невероятния поглед върху играта на Деян Савичевич привлича интереса на италианския Милан и през сезон 1992-1993 преминава в редиците на "росонерите". Заради отказа на Марко ван Бастен да продължи с футбола на Деян Савичевич се открива прекрасна възможност да покаже какво може по левия фланг на атаката и се харесва на публиката на Милан. След първия си сезон в Милан записва 10 мача и вкарва 4 гола. Помага на отбора да спечели 3 пъти Серия А, веднъж КЕШ и Суперкупата на Европа. На финала на Шампионската лига през 1994 г. срещу Барселона прави невероятен мач, като асистира за двата гола на Масаро и сам бележи феноменален гол почти от тъчлинията срещу безпомощния Субисарета. Силвио Берлускони го нарича "Il Genio" ("Геният"), заради невероятната му техника и борбеност. В последните си години в Милан формата му върви на приливи и отливи и е остро критикуван от италианската преса. Въпреки това по време на игровите му години Деян е смятан за един от най-добрите футболисти на планетата. След края на сезон 1997/98 договорът му не е подновен и Савичевич остава свободен агент.

В периода между Юни `98 - Януари 99 е без отбор. През пролетта на 1999 г. играе за Цървена Звезда, а от 1999 до 2001 играе за Рапид (Виена), където завършва и кариерата си.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след като се отказва от футбола като играч Савичевич поема националния отбор на Сърбия и го води за две години. След неуспешния опит на Сърбия да се класира на Мондиал 2002 и недобрите игри. Савичевич напуска поста през 2003 г.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Савичевич е част от поколението на Югославия, което през 1987 г. печели Младежкото Световно Първенство в Чили. Тогавашния югославски отбор е съставен главно от звезди от хърватската и сръбската школа - Давор Шукер, Роберт Просинечки, Синиша Михайлович и др. След разпадането на Югославия едната половина от това поколение се състезава за Хърватия, а другата за Сърбия. За ЕВРО 2000 в предварителните групи двата отбора се падат в една група и тези футболисти играли някога заедно, трябва да се изправят едни срещу други. Точно преди единия мач в Загреб, Деян Савичевич е интервюиран пред хотела на отбора му от журналист, който му задава въпроси относно играчите в двата отбора. Докато тече интервюто човек минаващ покрай Савичевич го нарича "г*вно" Савичевич му отговаря с ред псувни записани по националната телевизия.