Горани: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Горанските села в [[Косово]] (Призренска Гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Общинският център на Косовска Гора е Драгаш, където значителна част от населението е албанска. |
Горанските села в [[Косово]] (Призренска Гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Общинският център на Косовска Гора е Драгаш, където значителна част от населението е албанска. |
||
След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска Гора се изселват. Днес гораните в |
След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска Гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около 10 000-11000 души. |
||
Най-голямото горанско село в Албания е Шиштейец (Шиштевец)- 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, [[Тирана]] и други. Заместник министър-председателят на Албания [[Намик Докле]] по произход е горанин от с. Борье. |
Най-голямото горанско село в Албания е Шиштейец (Шиштевец)- 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, [[Тирана]] и други. Заместник министър-председателят на Албания [[Намик Докле]] по произход е горанин от с. Борье. |
Версия от 21:12, 19 април 2005
Гораните са малка група българи, живеещи в планинския район Гора по границата между Албания и Косово., на юг от Кукъс и Призрен.
През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните е спада към т.нар. преходни у-говори.
Горанските села в Косово (Призренска Гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Общинският център на Косовска Гора е Драгаш, където значителна част от населението е албанска.
След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска Гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около 10 000-11000 души.
Най-голямото горанско село в Албания е Шиштейец (Шиштевец)- 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. Заместник министър-председателят на Албания Намик Докле по произход е горанин от с. Борье.
Преселници от Гора живеят и в две села в днешна Република Македония - Урвич и Йеловяне.
Вижте също
- Два текста в Уикиизточник (Българите в Гора и Срещи с българите в Гора и Жупа), автор Емил Миланов.