Офорт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:17, 8 март 2008

Офорт (от френски eau-forte - буквално "силна вода", разбира се като сярна киселина) е графична техника, при която рисунката се очертава с острие върху лак, покриващ метална пластинка, обикновено цинкова или медна. Следва заливане с киселина, която разяжда метала под нарисуваните линии. После лакът се отделя, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица (клишета) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта.

Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Езползва се сигнатурата E/A a/b, където a е поредният номер, а b - общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранния номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.

Освен това матрицата може да бъде многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци, преди творбата да бъде завършена.

Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд.

Версия от 07:23, 12 януари 2008 редактиране SieBot (беседа \| приноси) Ботове 115 844 редакции м Робот Добавяне: pt:Água-forte ← По-стара редакция		Версия от 08:17, 8 март 2008 редактиране връщане Weber (беседа \| приноси) 447 редакции Замяна на "коsто"(ред втори) с "която" По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	[[Картинка:Rembrandt aux yeux hagards.jpg\|мини\|Рембранд, Автопортрет]]'''Офорт''' (от [[френски]] ''eau-forte'' - буквално "силна вода", разбира се като [[сярна киселина]]) е [[графика\|графична]] техника, при ~~коsто~~ [[рисунка]]та се очертава с острие върху [[лак]], покриващ [[метал]]на пластинка, обикновено [[цинк]]ова или [[мед (елемент)\|медна]]. Следва заливане с [[киселина]], която разяжда метала под нарисуваните линии. После [[лак]]ът се отделя, а разядените линии се изпълват с [[мастило]], от така получената [[матрица]] (клишета) се получават отпечатъци върху влажна [[хартия]] с помощта на [[преса]] на принципа на [[дълбок печат\|дълбокия печат]]. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например [[акватинта]].		[[Картинка:Rembrandt aux yeux hagards.jpg\|мини\|Рембранд, Автопортрет]]'''Офорт''' (от [[френски]] ''eau-forte'' - буквално "силна вода", разбира се като [[сярна киселина]]) е [[графика\|графична]] техника, при която [[рисунка]]та се очертава с острие върху [[лак]], покриващ [[метал]]на пластинка, обикновено [[цинк]]ова или [[мед (елемент)\|медна]]. Следва заливане с [[киселина]], която разяжда метала под нарисуваните линии. После [[лак]]ът се отделя, а разядените линии се изпълват с [[мастило]], от така получената [[матрица]] (клишета) се получават отпечатъци върху влажна [[хартия]] с помощта на [[преса]] на принципа на [[дълбок печат\|дълбокия печат]]. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например [[акватинта]].

	Техниката предполага възможността за отпечатването на голям [[тираж]] от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Езползва се [[сигнатура]]та E/A ''a''/''b'', където ''a'' е поредният номер, а ''b'' - общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранния номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.		Техниката предполага възможността за отпечатването на голям [[тираж]] от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Езползва се [[сигнатура]]та E/A ''a''/''b'', където ''a'' е поредният номер, а ''b'' - общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранния номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.