Жребичко: Разлика между версии
м Правописни поправки: крепоста; младоста; месноста; |
м Робот Добавяне: ru:Жребичко |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
||
[[Категория: Села в Област Пазарджик]] |
[[Категория: Села в Област Пазарджик]] |
||
[[ru:Жребичко]] |
Версия от 23:14, 19 май 2008
Жребичко е село в Южна България. То се намира в община Брацигово, Област Пазарджик.
Жребичко | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 45 души[1] (15 март 2024 г.) 1,44 души/km² |
Землище | 31,45 km² |
Надм. височина | 734 m |
Пощ. код | 4585 |
Тел. код | 03554 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 29522 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Брацигово Надежда Казакова (ГЕРБ; 2019) |
Кметство – кмет | Име Фамилия |
География
Село Жребичко се намира в планински район.
Жребичко е много старо селище.Охранявали са го запазените и до днес стени на Малкото и Голямото Иванкови калета и крепостта Коринград. Най–старият документ за селото е от 1451г. когато султан Мохамед1 го включва в списька на селата ,дарени на неговия прьв везир Халил паша.Според преданията старото му местонахождението е било в местността Бачище но името му се свьрзва с легендата за изгубено жребче което стопаните намерили на мястото на сегашното село след тежка зима. Тази легенда отново насочва кьм древните траки най-изкусните коневьди в античния свят. Известни са десетки археологически находки с изображението на тракийски конник -монети мраморни склуптории баралефи рисунки.Началото на просветата се счита към 1840г като за първи училищни помещения служили частни къщи а след това черковната килия която заедно с църквата била съградена в 1850г.
Културни и природни забележителности
Множество факти сочат, че в околностите на с. Жребичко се е намирало тракийското светилище на Дионисий — бог на младостта, растителната сила и виното. Според записките на Светоний, то е било посетено от Александър Македонски и Гай — баща на император Октавиан Август. Също така там се намира и параклисът Свети Илия, построен през 1886 от Никола Кузев за здравето на сина му Стефан.