Ново Паничарево

Ново Паничарево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.

Ново Паничарево
Ново Паничарево 42.287488, 27.554912 Ново Паничарево
Общи данни
Население	1003 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	68 m
Пощ. код	8152
Тел. код	05504
МПС код	А
ЕКАТТЕ	52129
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Приморско Иван Гайков (ГЕРБ; 2023)
Кметство    – кмет	Надежда Иванова
Ново Паничарево в Общомедия

История

                   ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО
            /Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов,
               от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така 
               голям патриот и родолюбец.

Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго - 1879 година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през 1882 г.

Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с.Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.

От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с.Рупките - Родопите, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група "Рупки".

Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.

Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.