Ново Паничарево: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ru:Ново-Паничарево |
|||
Ред 27: | Ред 27: | ||
''' ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО''' |
''' ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО''' |
||
''/''Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, |
''/''Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, |
||
от с.Ново Паничарево |
от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така |
||
голям патриот и родолюбец.'' |
голям патриот и родолюбец.'' |
||
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго - [[1879]] година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през [[1882]] г. |
|||
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с.Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи. |
|||
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с.Рупките - Родопите, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група "Рупки". |
|||
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си |
|||
непосредствено след освобождаването на България от |
|||
османско иго - [[1879]] година, е регистрирано в списъците |
|||
на селищата на княжеството през [[1882]] г. |
|||
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар. |
|||
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до |
|||
тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) |
|||
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане |
|||
6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите |
|||
на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка. |
|||
преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км |
|||
източно от Старо село, на югоизток - 6км от с. Ново Паничарево. |
|||
От това произтича, че основателите на с.Ново Паничарево са |
|||
потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи. |
|||
От исторически източници и от предания от поколение на |
|||
поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните |
|||
села са дошли от с.Рупките - Родопите, през 16-17 век по време |
|||
на масовото подтисничество на българския народ от турските |
|||
поробители. Българите в борбата си да запазят своята |
|||
националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, |
|||
голяма част от тях намират спасение в дебрите на |
|||
Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край |
|||
са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите |
|||
в този край хора като етническа група "Рупки". |
|||
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, |
|||
които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити |
|||
с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били |
|||
направени от дъски, а гредите и другия дървен материал |
|||
бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид |
|||
голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората |
|||
са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. |
|||
Само църквата е била изградена с високи каменни стени, |
|||
покрита с керемиди, а вътре измазана с вар. |
|||
Основният поминък на хората бил скотовъдството и |
|||
земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи |
|||
и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, |
|||
пшеница и царевица.Почвата била слабопродуктивна, |
|||
добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. |
|||
Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по |
|||
скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги |
|||
продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. |
|||
Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли |
|||
при много трудни условия. По поречието на река Дуденска |
|||
още се намират очертания на вади и язове от воденици |
|||
където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница |
|||
за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане |
|||
на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които |
|||
се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва |
|||
,че хората били напредничави и ползвали водата като |
|||
енергиен източник макар и само през зимата, тъй като |
|||
през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода |
|||
за водопой на добитъка. |
|||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
Версия от 14:27, 25 май 2008
Ново Паничарево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.
Ново Паничарево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1003 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 68 m |
Пощ. код | 8152 |
Тел. код | 05504 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 52129 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Приморско Иван Гайков (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Надежда Иванова |
Ново Паничарево в Общомедия |
География
История
ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО /Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго - 1879 година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през 1882 г.
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с.Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с.Рупките - Родопите, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група "Рупки".
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.