Жътва: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 1712425 на Руси Иванов (б.)
Ред 10: Ред 10:
* През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва.
* През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва.


* Последната операция е отделянето на зърното от натрошените части на растението и в началото материала се е изсипвал от високо във ветровито време.Зърното като по тежко пада на земята а вятъра отвява по леките натрошени части от класа.По-къно е измислена машина '''веялка''' с която се е отделяло зърното без да се налага да се чака вятър.
До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]]
До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]]



Версия от 05:30, 5 юни 2008

Комбайн, жънещ царевица
Жътва на ръка в Индия

Жътвата е селскостопанска кампания по прибирането на зърнените култури.

История

  • В началото цялото мероприятие се е извършвало ръчно. Житните класове се отрязват подредством сърп, или кавърма, и се връзват на снопове. Следва операцията вършитба, при която се отделя зърното от класа.
  • През 19 век се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва.

До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури

Днес

Днес цялата дейност се извършва от машини, наречени комбайни. Те извършват едновременно жънене и вършеене. С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.

Лингвистика и преносно значение

  • Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“
  • Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.