Шарл Гуно: Разлика между версии
Редакция без резюме |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м Премахната редакция 1727905 на 85.11.152.139 (б.) нахален вандал |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име= Шарл |
| име= Шарл Гуно |
||
| портрет= Charles Gounod.jpg |
|||
| описание= Френски оперен |
| описание= Френски оперен композитор |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата=[[ |
| роден-дата=[[17 юни]] [[1818]] |
||
| роден-място=[[Париж]], [[Франция]] |
| роден-място=[[Париж]], [[Франция]] |
||
| починал-дата=[[ |
| починал-дата=[[18 октомври]] [[1893]] |
||
| починал-място=[[Париж |
| починал-място=[[Париж]] |
||
}} |
}} |
||
'''Шарл Франсоа |
'''Шарл Франсоа Гуно''' (фр. ''Charles François Gounod''), [[Франция|френски]] [[композитор]] е роден на [[17 юни]] [[1818]] г. в [[Париж]], в семейството на [[художник]]а [[Франсоа Луи Гуно]] и [[учител]]ката по [[музика]] [[Виктория Гуно]]. |
||
На 11 годишна възраст Шарл започва да учи в [[лицей]], през което време пее в църковния [[хор]], съчинява музка и изучава теорията на музиката. Интересите му към оперната музика се зараждат след като гледа представлението на [[опера]]та ''Дон Жуан'' от [[Моцарт]]. |
|||
През [[1838]] г. Гуно започва да следва в парижката [[консерватория]]. По него време Гуно твори [[симфония|симфонична музика]]. През [[1839]] г. получава ''Римска премия'' и [[стипендия]] за [[кантата]]та си ''Фернан'', което му дава възможност да се обучава 2 години в [[Италия]] и известно време във [[Виена]] и [[Германия]]. Остава, обаче, разочарован от съвременната италианска опера и, затова, концентрира творческите си сили върху старинна култова музика. |
|||
След завръщането си в Париж работи като църковен [[орган (инструмент)|орган]]ист от [[1843]] до [[1848]] г. През същия период той създава само [[религия|религиозна]] музика. В края на периода той дори посещава курс по [[богословие]] в [[семинария]]та и живее в [[манастир]] като послушник. Това е и период на вътрешни борби, като в края на краищата надделява желанието му да се посвети на светската музика. |
|||
В края на [[40-те]] години на [[19 век]] Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През [[1851]] г. е [[премиера]]та на първата му опера - ''Сафо''. 3 години по-късно е поставена втората му опера - ''Окървавената монахиня''. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде [[мелодрама]]тичния си стил и слабости в музикално отношение. |
В края на [[40-те]] години на [[19 век]] Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През [[1851]] г. е [[премиера]]та на първата му опера - ''Сафо''. 3 години по-късно е поставена втората му опера - ''Окървавената монахиня''. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде [[мелодрама]]тичния си стил и слабости в музикално отношение. |
||
| Ред 17: | Ред 24: | ||
През [[1858]] г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера - ''Лекар по неволя'' (по [[Молиер]]), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера - ''Фауст'' (по [[Гьоте]]). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в [[репертоар]]а на ''[[Гран Опера]]'', като [[диалог|диалозите]] се заменени с [[речетатив]]и. В началото на [[60-те]] години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта ''Ромео и Жулиета'' (по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]). Премиерата на тази опера е през [[1867]] г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри. |
През [[1858]] г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера - ''Лекар по неволя'' (по [[Молиер]]), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера - ''Фауст'' (по [[Гьоте]]). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в [[репертоар]]а на ''[[Гран Опера]]'', като [[диалог|диалозите]] се заменени с [[речетатив]]и. В началото на [[60-те]] години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта ''Ромео и Жулиета'' (по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]). Премиерата на тази опера е през [[1867]] г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри. |
||
Следва 10-годишен неуспешен за композитора период, през който той създава няколко несполучливи опери. Тези неуспехи го принуждават през [[1878]] г. да обяви, че се оттегля от музикалния театър. През последните години от живота си той създава няколко значими оратории и се оттегля да живее в [[предградие]]то на Париж [[Сен-Клу]], където умира |
Следва 10-годишен неуспешен за композитора период, през който той създава няколко несполучливи опери. Тези неуспехи го принуждават през [[1878]] г. да обяви, че се оттегля от музикалния театър. През последните години от живота си той създава няколко значими оратории и се оттегля да живее в [[предградие]]то на Париж [[Сен-Клу]], където умира пна [[10 октомври]] [[1893]] г. |
||
Версия от 20:30, 10 юни 2008
| Шарл Гуно Charles Gounod | |
| Френски оперен композитор | |
_by_Nadar_-_Original.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Париж, Франция |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Шарл Гуно в Общомедия | |
Шарл Франсоа Гуно (фр. Charles François Gounod), френски композитор е роден на 17 юни 1818 г. в Париж, в семейството на художника Франсоа Луи Гуно и учителката по музика Виктория Гуно.
На 11 годишна възраст Шарл започва да учи в лицей, през което време пее в църковния хор, съчинява музка и изучава теорията на музиката. Интересите му към оперната музика се зараждат след като гледа представлението на операта Дон Жуан от Моцарт.
През 1838 г. Гуно започва да следва в парижката консерватория. По него време Гуно твори симфонична музика. През 1839 г. получава Римска премия и стипендия за кантатата си Фернан, което му дава възможност да се обучава 2 години в Италия и известно време във Виена и Германия. Остава, обаче, разочарован от съвременната италианска опера и, затова, концентрира творческите си сили върху старинна култова музика.
След завръщането си в Париж работи като църковен органист от 1843 до 1848 г. През същия период той създава само религиозна музика. В края на периода той дори посещава курс по богословие в семинарията и живее в манастир като послушник. Това е и период на вътрешни борби, като в края на краищата надделява желанието му да се посвети на светската музика.
В края на 40-те години на 19 век Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През 1851 г. е премиерата на първата му опера - Сафо. 3 години по-късно е поставена втората му опера - Окървавената монахиня. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде мелодраматичния си стил и слабости в музикално отношение.
През 1852 г. Гуно става директор на парижкия Орфеон - обединение на хоровите общности. 50-те години в живота на композитора са години на психическа неустойчивост, връх на което е 1857 г., когато Гуно се лекува от психическо разстройство.
През 1858 г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера - Лекар по неволя (по Молиер), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера - Фауст (по Гьоте). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в репертоара на Гран Опера, като диалозите се заменени с речетативи. В началото на 60-те години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта Ромео и Жулиета (по Шекспир). Премиерата на тази опера е през 1867 г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри.
Следва 10-годишен неуспешен за композитора период, през който той създава няколко несполучливи опери. Тези неуспехи го принуждават през 1878 г. да обяви, че се оттегля от музикалния театър. През последните години от живота си той създава няколко значими оратории и се оттегля да живее в предградието на Париж Сен-Клу, където умира пна 10 октомври 1893 г.