Бездимен барут: Разлика между версии
м Робот Добавяне: id:Bubuk tak berasap |
м Робот Добавяне: he:אבק שריפה נטול עשן |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
[[en:Smokeless powder]] |
[[en:Smokeless powder]] |
||
[[fa:باروت بیدود]] |
[[fa:باروت بیدود]] |
||
[[he:אבק שריפה נטול עשן]] |
|||
[[id:Bubuk tak berasap]] |
[[id:Bubuk tak berasap]] |
||
[[ja:無煙火薬]] |
[[ja:無煙火薬]] |
Версия от 03:41, 15 юни 2008
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Бездимният барут е почти изцяло базиран върху нитроцелулозата. За производството му се използва главно пироксилин (тринитроцелулоза) и в по-малка степен колосилин (динитроцелулоза). Към нитроцелулозата се прибавят разтворители. Често в състава на барута влиза и няколко процента нитроглицерин. Добавят се и други вещества – окислители, флегматизатори, катализатори и подобрители.
Характерното разпадане на бездимните барути е взривно горене, но при определени условия те детонират с висока скорост.
В днешно време бездимен барут се използва във всички огнестрелни оръжия. Бездимните барути имат различен цвят в зависимост от състава си и различна форма в зависимост от предназначението. Обикновено са във вид на люспи или пръчици.
Запален на открито бездимният барут изгаря с голям жълт пламък.