Анафора

Анафора (от гръцки ἀναφορά повторение) е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.

Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката. Анафората често се използва и в реторичната реч, както и в фолклорното песенно творчество.

Примери за анафора

Три са видовете анафора.

• Звукова анафора. Пример от „Въглекопач“, Христо Смирненски:

Слезни там и с удари верни

разбивай, разлюшквай, руши,

разкъртвай тез пластове черни,

тез робски души!

• Повторение на отделни думи. Пример от „До моето първо либе“, Христо Ботев:

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сирота вдовица

и как теглят без дом дечица...

• Синтактична анафора. Пример от „Дончо войвода и Мургаш“, народна песен:

Да си земята отнемем,

да си децата откупим,

да си жените избавим,

да си бащите поменем,

да си за майки отмъстим!

Външни препратки

• Из "Енциклопедичен речник на литературните термини", Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993
• Примери за анафора и епифора в "Синтаксис на стиха", Христо Стефанов, bukvite.com