Офорт: Разлика между версии
м Робот Промяна: fi:Etsaus (taidegrafiikka), uk:Травлення (металообробка) |
м Робот Добавяне: vls:Etse |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
[[sv:Etsning (konst)]] |
[[sv:Etsning (konst)]] |
||
[[uk:Травлення (металообробка)]] |
[[uk:Травлення (металообробка)]] |
||
[[vls:Etse]] |
Версия от 20:45, 23 юли 2008
Офорт (от френски eau-forte - буквално "силна вода", разбира се като сярна киселина) е графична техника, при която рисунката се очертава с острие върху лак, покриващ метална пластинка, обикновено цинкова или медна. Следва заливане с киселина, която разяжда метала под нарисуваните линии. После лакът се отделя, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица (клишета) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта.
Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се сигнатурата E/A a/b, където a е поредният номер, а b - общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранния номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.
Освен това матрицата може да бъде многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци, преди творбата да бъде завършена.
Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд.